***
Отиват си дните ден подир ден
и после мечтите се изнизват до край.
Пясъчни ивици очертават нощите=
Пустинната шир е безкрай.
Многобройни пясъчинки,
хиляди сънища се стопяват
като захар във топлия чай.
Разпиляват се дните, изчезват илюзии.
Като скъсан гердан перлите падат
тупват, подскачат високи
и се разпръскват на всички посоки.
И после ти знай..
как се събират разпиляни мечтите
и как се задържат снежинки през май.
Всяка перла е малка илюзия
бяла, красива със сребърен цвят,
която раздвижва твоя малък,
измислен и въображаем свят.
И му дава динамика пулс , направление
после посоката избираш сама
стига да знаеш кое е движевие,
кое е покой ...и кое самота.
Все още няма коментари