Импресия за Петко Ламбрев

Неизвестният художник на България

Здравейте, приятели на изкуството,

С този материал ви представяме творчеството на неизвестния и непопулярен голям асеновградски художник Петко Ламбрев ( 1914 -1997). За живота му няма как да споделя нещо лично, защото съм роден доста по-късно и не го познавах приживе, макар, че сме съграждани. Затова за неговия жизнен път ще разкажат хората, които са го познавали. От мен е краткия музикален HD-клип с негови картини, а долу под видеото има слово за живота и творчеството на художника. В края на статията има и галерия с картини. Горд съм, че такива хора са живели скромно в града ни, и са оставили такова богато културно наследство. Стефан Сираков

Слово на Емилия Колева по повод юбилейната изложба

„100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПЕТКО ЛАМБРЕВ”

ОТ КРАСИВИТЕ БРОДЕРИИ ДО ШАРЕНИТЕ БОИ

Талантът и умението да рисува натюрморти и пейзажи, от красивия си роден град, бай Петко е наследил от майка си Елисавета, която е сътворявала най-красивите бродерии сред жените в Кюмюрджу махала. Съчетанието на различни цветове върху везби на покривки, карета и възглавници, е провокирало у малкото момче онази любов към шарените бои, която по-късно го е насочила към рисуването. Баща му Ламбри тенекеджията е имал работилница в центъра на Станимака, която се премества на атрактивната улица “Стълбина,” където семейството живее. Родителите му обаче, повлияни от мнението, че ”художник къща не храни”, отказали да го запишат в Рисувалното училище и го насочили към морското училище във Варна. Споменът от морето е запечатал в картина на една от стените в жилището си. Незаличена до днес, сцената напомня за връзката му с морската столица , където е отбил и военната си служба. Любовта към подводният свят на рибите, животинките и водораслите е вдъхновила въображението на художника за претворяване на вълшебната красота на морското дъно в картина.

ДЕКОРИ ЗА ТЕАТЪРА И ЗАВОДСКИ ПЕЙЗАЖИ

След завръщането си в Асеновград през 1938 г. се жени за Василка - дъщеря на известния фурнаджия Сава Одринлията. Синовете му Ламбри и Христо са лекари.

В трудовата си биография Петко Ламбрев записва първите си работни дни в отдел “Чистота “към Общината. После е техник в Старите хали , където приготвяли леда за съхраняване на месото и продуктите. Междувременно прави рекламата на попското кино. По-късно е художник –проектант в Общинския театър и дели ателието си до дарака на Гривата заедно с театърмайстора Христо Василев. Пиесите “Конфликт”, “Балкански аристократи”, “Чуждото дете“, „Жените командват“, “Светлините на маяка”, „През бурята“ и още представления са декорирани от художника Петко Ламбрев. Неслучайно художника получава втора награда за оформление на декора на пиесата “Криворазбраната цивилизация “ на театрален фестивал през 1953 година, вероятно след закриването на театъра в Асеновград , когато той и още няколко актьори са преместени в Пловдивския театър.

Тук завързва приятелство с актьора Константин Кисимов. Често си спомня за учителя по рисуване в мъжката гимназия, който му проправя пътя към пловдивските галерии, за да се запознае там със Златю Бояджиев , Димитър Куманов , Петър Бояджиев. В началото на 60- те години Петко Ламбев е назначен за художник в КЦМ-Пловдив, където работи до пенсионирането си. Тук е нарисувал много промишлени и заводски пейзажи с интересен колорит на сиви и приглушени цветове. Техниката на рисуване при тези творби на художника е оригинална заради смесването на боите с кварцов пясък и получаването на по-специфична глазура на платното.

ЕДИНСТВЕНИЯТ ХУДОЖНИК, НАРИСУВАЛ ЦЕЛИЯ АСЕНОВГРАД

Отначало Петко Ламбрев започнал да рисува акварели. Почти цялата му творческа дейност, обаче, е съсредоточена върху маслената живопис. Пейзажите представят площада на Асеновград , причудливи улици, реката , мостовете, дървета, църквите и параклисите, старите къщи, новите блокове, красиво изрисувани различни цветя, най-вече макове , букети. Историята и природата на града през различните сезони са основните сюжети в колоритни нюанси, които вдъхновят художника. Обича да рисува тези къщи, кацнали нависоко на отсрещния бряг, небето, планината и параклисите наоколо. От творческия му период има и запазени графики. Най- красиви са обаче зимните картини, покривите на къщите, покрити със сняг, димящите комини. Доайенът на асеновградската живопис е записал в творческата биография от 40-те години на миналия век до 1997 година четири самостоятелни изложби, участия в многобройни общи празнични експозиции, продажби в галерии и артмагазини, базари на открито. Картините му са притежание на Общината, културни институции, учреждения и фирми, частни лица. Значимостта му в българската живопис изразява красноречиво изкуствоведът Светла Москова със словото си на последната четвърта изложба през ноември 1989 г. “Творбите на Петко Ламбрев имат способността да излъчват топлина и човешко присъствие. Неговите пейзажи откриват пред зрителите една панорама на Асеновград, в която и зиме и лете, тих и спокоен, изпълнен с гълчава и шум, със стари къщи и нови блокове-градът живее. Зад трептящата колоритна завеса живеят човешки съдби, скрити в прохладната сянка на станимашките кафенета, в уютната тишина на асмата, в безкрайната безбрежност на хоризонта. Забързани в житейските си грижи, в горещото лято и спокойната есен, много от нас забелязваха приведената фигура на художника край железния мост, или в близката градинка, отдолу под параклиса св.”Ян” или по пътя за Бачково. Седнал върху туристическо столче на някой завой, задълбочен, вглъбен в природната магия на течащата вода, на трепета на нежните листа, на мекотата на заоблените хълмове. Шофьорите му свиркат за поздрав, а той маха с четката, без да се обръща и продължава да съзидава природата , да бъде част от нея. Той – Твореца и Създателя, решил за себе си, че е малката мравка в големия мравуняк на Вселената. Изключително деликатен и внимателен. Джентълмен като бай Петко не съм срещала. Толерантен, отдаващ правото на всеки в неговите позиции, художникът знае своето място в културната история на града. Живее с живописта и чрез нея, като набляга на класическия строеж на композицията, формата и пространството. Творческият живец на истинския художник съществува в него и той доказва ,че понятието художник не е звание, а призвание. Веднъж белязан човек с него, той го носи с достойноство. Художникът, прекарал живота си в Асеновград, отдал му младостта, творческия си плам, с изложбите си се отблагодарява. И всеки, който посети експозицията, ще почувства родния град още по-близък, заоблените хълмове- по-изящни, реката – по-древна. Задрямалата обич ще се събуди и ще пожелаете да бъде споделена.”

РАЗСЕЙВАШЕ САМОТАТА С РИСУВАНЕ

Когато годините на бай Петко напреднаха, през зимата старият пейзажист беше самотен. В дома му го навестяваха художниците Иван Демерджиев, Кирил Аврамов, Борис Колев, Николай Мръвков. Обичаше празниците и се включваше в тях. Денят на Асеновград за него беше като родова среща на всички творчески личности, останали да живеят тук, или излезли от него. Липсваха му сбирките в кръчмата на Каварджията и в Клуба на дейците на културата, където художниците, обединени от пианистката Капка Сотирова, споделяха делника и празника в незабравими срещи, продължавайки традициите в Асеновград. Като се запролети, бай Петко обличаше светлия костюм, заставаше близо до жилището си в центъра на Асеновград и нареждаше новите картини. Радваше ни със своите изложби–базари на открито. Това е най-голямата награда за художника, който въпреки че прехвърли осемдесетте, продължаваше да рисува всичко около нас, за да остане след нас.