Мария простря прането. След това набързо изми чиниите от вечерята. Телевизорът в хола пак гърмеше. Мъжът й гледаше поредния мач от спортния канал. Защо плащаше пари, че ползват 55 телевизионни програми, а в същност гледаха само една. Щом се върнеше от работа Иван грабваше дистанционното и го пускаше само, когато ходеше в тоалетната. Пред телевизора ядеше, пиеше, посрещаше гости. Отначало мислеше, че това е нещо временно – не може да се нарадва на толкова много мачове и скоро ще му омръзне. Излъга се. Увлечението му се оказа постоянна величина. Странно. Живееха близо до стадиона, а той никога не е ходил да гледа футболните срещи. Какво ми стана сега? Може би му липсват децата? Какво да направи – такъв е житейския кръговрат. Ани вече има собствено семейство. Направи ги щастливи баба и дядо с Гошето. Да им е живо и здраво миличкото. Мургаво е като техния род. Жалко, че живеят чак в София, но за всички празници зетя ги кара с колата. Антон все още следва във Варна. Работи момчето в една пицария. Като прибавиш и любовните му авантюри – май не го виждат често. Нищо, ще завърши, ще си намери булче и ще имат още внучета. - Има ли нещо за десерт? – провикна се съпругът й. – Яде ми се нещо сладко! - Направила съм мляко с ориз. Ей сегичка ще ти донеса. – Мария извади купичките от хладилника. Обичаше да яде с мъжа си. Дори когато той гледаше мачове. Вече тридесет години не преставаше да й трепва сърцето като го видеше. Вярно е, че остаря, побеля и стана по-инат, но си беше нейният Иван. Харесваше й да е край него. Да го докосва уж неволно. Да си приказват за най-незначителните неща. Напоследък лесно кипваше и все се сърдеше, но трябва да е от хормоните. Нали и мъжете преживяват критическа възраст. - В неделя сме канени в сестра ти на имен ден. – тихо му напомни. - Не мога да дойда. Тогава е големият финал на италианското калчо! – сопна се мъжът й. – Сама ще отидеш. Ей, как щеше да забие топката! Купи й нещо там, каквото избереш, за двайсетина лева. - Мисля да поканя колежките си от банката на рождения си ден. Какво ще кажеш? - После ще го обсъждаме. Сега вкарват дузпи! - Снощи тъй ми каза. - Хайде, хайде, утре ще го решим. Го-о-о-л! Не ми пречи. - Харесва ли ти както съм си подстригала и боядисала косата? - Добре си, добре си… Ей, защо не му подадеш бе, смотаняк! - Ти дори не ме погледна? - Че какво да ти гледам? Нали си те знам. Остави ме на мира! - Знаеш ли от година никъде не сме отишли заедно? - Тъй ли? Къде да ходим? Който иска – идва тук! Върви в кухнята да си четеш и плетеш. - Добре, но после заедно ще си легнем. - Ти си лягай! Аз ще стоя до късно. Има още два мача. - Колко пъти заспиваш тук на канапето. Дори телевизора не угасяш. - Цял де се скапвам от работа. Не виждаш ли, че има засада, бе глупак! - Какво стана с нас, Ванко? - Какво да става, Марче? Живи сме, здрави сме, хвала на Бога! Работим. Хайде, върви оттатък. Защо не отсъди тъч тоя съдия! - Вече не ми обръщаш никакво внимание. - Как не ти обръщам внимание? След работа никъде не ходя – веднага тук се прибирам. У през почивните дни съм си все в къщи. Подай топката, не я бави! - А аз? Аз къде съм? - Тук си, Марче, къде да си? Огледай се преди да подадеш топката, тиквеник такъв! - Защо вече не ме питаш какво искам? - Че какво може да иска една жена на петдесет? Го-о-о-л!!! - Каквото иска всяка една жена, Ванко, любов!
Какво иска една жена на 50
една жена на 50 години иска каквото иска всяка една жена - любов
Създадена на 22.04.2014 г.
Valentina Psaltirova написа:
Преди повече от 10 години
Пренебрежение от страна на бившия си мъж съм изпитвала, но не и заради гледане на футбол, но я разбирам тази жена и то прекрасно.
Венко Венков написа:
Преди повече от 10 години
Персонажите са имали помежду си любов, но не обич.
/Любов и обич са абсолютно различни неща. Любовта свързва тела и угасва. Обичта свързва души и не угасва./