club50plus.bg

Тя, Хатидже Юсуфова, от с. Горно Прахово, Кърджалийски окръг беше весело къдрокосо момиче с две палави сплетени плитчици. Беше в шести клас и като повечето момичета носеше златна паричка на врата си. Тя я е спечелила след бурна караница със сестра си кой да я носи. Аз със семейството ми бяхме у тях наематели. Баща ми беше помощник директор на училището, а майка ми преподаваше и студентстваше в Педагогическия институт в Кърджали.

Всяка сутрин, вместо гимнастика, учениците играеха български народни хора под звуците на Дико Илиев и други наши композитори: дунавско, еленино, ганкино и право хора.

Един летен ден аз стоях на терасата у хазяите и се любувах на дъжда, когато видях как учениците в голямото междучасие пребягваха на групички към центъра на селото да си купят от магазина вафли и бисквити да се подкрепят, за да продължат учебните си занятия. 

Изведнъж засвятка, загърмя. Една мощна мълния се струполи на земята на малкото площадче на селото.  След малко на това място се струпа народ. Мълвата, че мълнията е поразила Хатидже, се разпространи бързо. Аз изтичах и станах свидетел на отчаяните опити на дружинния  ръководител Йордан Колев да я спаси. Той я зарови с пръст, понеже земята поемала електричеството. После или преди това /времето е заличило последователността на действията му/ той ѝ правеше сърдечен масаж. Инжекцията на доктора също не даде резултат.  Ударът беше минал точно през сърцето ѝ. Елетричеството е било привлечено от златото, което тя носеше на гърдите си. Кой е могъл да предположи, че лирата, която бе сложена там, до сърцето ѝ, за украшение, ще стане причина за ранната ѝ смърт. Майка ѝ и баща ѝ припаднали от скръбната вест, която ги застигнала на трудовия  им пост, на нивата, където са брали тютюн.

На другия ден на погребението ѝ се стече цялото училище. Баща ми сега ми каза, че скоро след това тя получила писмо от непознато другарче от СССР, на което той отговорил и обяснил какво се е случило с нашата Хатидже.

Често в семейството ми си спомняме за нашите хазяи, за брата на Хатидже, Абдурахман,  който слушаше Вефа и гледаше телевизия едновременно. Баща ми ме сравнява с него по тази ни обща страст да се информираме по две медии наведнъж.