Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
На 19 март тази година баща ми Иван Псалтиров Николов навърши 87 години. В момента се радва на пенсионерските си години. В активните си години беше учител по руски език и музика. Роден е в с. Черни връх, Михайловградски окръг, завършил е Врачанския педагогически институт с руски език и пеене. След като го завършва тръгва да си търси късмета като млад учител в Хасковски окръг. В село Малки воден се залюбва с майка ми Златка. Там сме се родили аз и сестра ми Карамфилка. Овладял акордеона и цигулката и това му помага да ръководи училищни и читалищни хорове.
Когато съм била на 1 година, сме се преместили в с. Брани поле, Пловдивски окръг, понеже е имало опасност родното ми село да остане под водите на язовир Ивайловград. В Брани поле и в с. Белащица също е участвал в самодейността на читалището.
Аз съм свидетел на дейността, която той извърши в с. Горно Прахово, Кърджалийски окръг, където беше командирован. Селото е изцяло заселено с турци. Сутрин вместо гимнастика баща ми пускаше български народни хора и всички ученици играеха право, пайдушко, еленино хора. Закупи комплект тромпети за фанфарна музика. Създаде ученически състав, който свиреше на селските и училищни мероприятия. Пионерският хор "Планинчета", в който участвах и аз, пееше народни песни на три гласа. За хористите бяха ушити и закупени 80 народни носии. Хорът се класира на първо място в Кърджали и получи бронзов медал на IV-ия Републикански фестивал на художествената самодейност. А читалищният хор на същия фестивал в Бургас спечели сребърен медал.
Солистката на хора Асие Байрамова завърши Музикалното училище в с. Широка лъка и по-късно ръководеше хора в родното Горно Прахово.
По-късно учителствуваше в с. Черноочене. С пионерския хор на селото спечели златен медал на V-ия Републикански фестивал на художествената самодейност. Беше отличен с грамота като заслужил диригент.
Сега, на тази преклонна възраст, не се разделя с акордеона и хармониката. Свири и на правнучетата си близначета.
Все още няма коментари