Мираж е всичко, но нима,
то беше толкова отдавна?
Какво си спомням? Мараня,
и прашен път със стъпка бавна.
И още нещо, свобода,
да извървиш докрай безкрая,
копнеж по жълта равнина,
опряла в далнината бяла.
А там, накрая на света,
където всичко уж завършва,
една забързана река
към младостта ми пак ме връща!
Накрая на света
стихотворение
Създадена на 10.05.2014 г.
Все още няма коментари