Накрая на света

стихотворение
Normal_500x500apr3_(1)

Мираж е всичко, но нима,
то беше толкова отдавна?
Какво си спомням? Мараня,
и прашен път със стъпка бавна.

И още нещо, свобода,
да извървиш докрай безкрая,
копнеж по жълта равнина,
опряла в далнината бяла.

А там, накрая на света,
където всичко уж завършва,
една забързана река
към младостта ми пак ме връща!


Създадена на 10.05.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари