club50plus.bg

Генка Богданова

Палитрата на времето ми обеднява
и все по – малко цветове остават.
Отдавна свърши слънчевият цвят,
обагрил топло детския ми свят.
 

Спомен скъп е  розовата радост
на свежата ми и невинна младост.
С пурпурният цвят на розата червена
бе любовта ми  сладка оцветена.
 

С небесно – синьото на ведри небеса
майчинството стори с мене чудеса.
Златното,  с дъха на зрелите жита,
беляза в мен на зрелостта света...
 

Палитрата на времето ми обеднява.
И все по – малко цветове остават.
С цвета зелен на горските поляни
една надежда в мене ще остане.
 

Сребристо – за добрите ми постъпки.
Оранжево – за радостните тръпки.
А бялото?  Остава ми за КРАЯ.
С него ще потегля за безкрая –

там с бяла и с пречистена душа –

млада и невинна да се преродя!.