Синьо кокиче
Животът ми бе поредица от
сурови зими,
много бури,
много грехове.
Всеки ден пред нас се ширваха
огромни пясъчни пустини,
които трябваше със шепи
всеки сам за изгребе.
Всеки ден заливаха вълните
нарисуваните теменуги,
SOS сигналите,
всичките ми знаци за любов.
Като Палечко с трохите
изчезваха следите.
Емотиконките ми пак плачеха за зов.
Любовта ми бе разцъфнало кокиче
затрупано във преспи
сгушено и само,
което синееше в снега
и никой не го виждаше през деня.
Valentina Psaltirova написа:
Преди повече от 10 години
Добре написано!