Перла
на дъщеря ми
Целият ми хол
е пълен с маргарити,
сложила съм дълги ръкавици,
накичена съм с марказити.
Стоя сама
и съм на деветдесет и
една.
Топло е,
камина грее.
Краката ми не са на токчета вече,
а в бели пантофи от мече.
Отварям кутията със стари бижута
и там са всички ясписи и кехлибари,
обици от планински кристали
колиета, колани
и сребърна брошка.
Всеки носи своята история,
своя танц, своята песен,
и всеки чака своята прошка.
Отминали са дните,
изнизват се годините,
избледнели са спомените стари,
от всички перлени гердани
запазила съм перличка една
за мойта скъпа дъщеря.
Тя е прекрасна
сребриста, нежна
и свети в мрака.
Тъмно е,
запалила съм много свещи.
Ще дойде тя,
нали е Коледа
във своя дом при своите вещи.
Все още няма коментари