club50plus.bg

Генка Богданова

Вървя по пътя стръмен на живота -

напред, нагоре, нависоко...
Пред мен сияе синева дълбока,

но пътят е с единствена посока.
Задъхвам се и искам са се спра,

за отдих сред житейската "гора".
Но виждам надпис строг пред мен:

Не спирай! Отдихът е забранен!
„Тогава ще се върна аз назад –

към младостта  и детския си свят.”
Но чувам  глас с душа тревожна:

- Не, връщане назад е невъзможно!
И тръгвам, вече без да споря –

вървя по стръмното напред, нагоре,.
препъвам се в неволи и във грешки...

Такава е съдбата ни човешка.
Вървим  в посоката  позната,

която начертала е за нас съдбата -

с товар огромен на душата: -

спомени, мечтите ни, делата...
Със сърце  - чувствителна мембрана.

И с душа, превърната във рана
от мъки, от горчилки, от беди,

от любовта с пламтящите стрели.
Но и с негаснеща надежда,

 която през бедите  ни превежда.
И с жаждата да можем, и да знаем,

 и... с нежелание да се покаем
за мними и за явни грехове....

Ден, след ден товарът ни расте,

а силите - стопени снегове.
По стръмната пътека на живота

влечем след себе си хомота
на своите дела, на съвестта,

на болките, тъгата, радостта...

Пътеката ще спре на края. 

Къде е той, това не зная.
Би могъл далече още да е той.

Но може и на другия завой
нишката житейска да се спре.

Затуй, си мисля, че ще е добре
от тежкия товар да се избавя.

Добре, реших, така и ще направя..
От спомените - светлите ще взема.

Напред по пътя трябва да  поема
с усмивка ведра на лицето,

без лоши чувства във сърцето.

Без страх, без завист, колебание,

                                    и без ненужното терзание.
                                    Захвърлям още суетата своя.

Олекна ми! Почувствах и покоя.
И с пречистена от грозното душа

следвам пътя си и своята съдба,