И пак сънувам онзи хълм,
от късни залези червен,
и тихия камбанен звън,
отекнал надалеч от мен.
И всичко е като преди,
и всичко сякаш е било,
и само вчерашни следи
събират дните ми в едно.
Светът повтаря се в един,
единствен, неотгатнат миг,
отлитнал като синкав дим,
заглъхнал като детски вик.
И като в сън необясним,
забулен и във тайни скрит,
аз сам повтарям се в един,
единствен, неотгатнат миг!
Неотгатнат миг
стихотворение
Създадена на 10.05.2014 г.
Все още няма коментари