Неусетно времето отлита,
отлитат като лястовици бели,
дните от младините ти прекрасни.
Спираш се , уморен след дълъг полет –
обръщаш поглед морен ти назад-
тишината се изпълва с дни чудесни,
за обич безкрайна и красив копнеж.
Разперваш отново криле уморени,
политаш, свободно и безспирно,
не сещаш умора , ни студ,
отново си на двадесет и пет.
Неусетно времето отлита,
отлитат лястовиците бели,
и с тях отлита младостта.
Спираш се , уморен след дълъг полет …
Все още няма коментари