club50plus.bg

Генка Богданова, Ямбол

Ще спра за миг и тук черта ще сложа.

                                    Да, казвате, напразно се тревожа,

но мисля, че е нужна равносметка

                                    на тези мои шест десетилетки.

                                    Знам,чертата мислена  не е финал,

                                    но ако човек дотук е преживял

                                    и на зрелостта си стигнал е предел

той безброй поуки вече си е взел.

С „розови очила”не гледа света

и не страда от  ненужна   суета,

със съвестта си вече не флиртува,

пред себе си не може да хитрува.

Да, аз зная, шестдесет не са финал,

те не са и на годините предел.

Ала  себе си човек е опознал,

много мъдрост от живота си е взел.

Аз безброй пътеки вече извървях.

С вяра и с мечти красиви аз живях

Получих много, но и много давах

и с любовта си хората дарявах.

Знам, навярно имам дребни грехове,

но не ме терзаят денем страхове,

                                    живея  аз спокойна и щастлива,

и чиста съвестта ми в мен заспива.

                                   Във  сърцето си съм пускала и враг,

щом пристъпил е с надежда моя праг.

За тъжните сълзи не съм пестила

и чужда радост ме е веселила.

На този свят след мен следа ще има:

- делата ми, децата ми любими

и  светли чувства, звъннали в словата

на стихове, родени във душата.

Не робувах аз на  светска суета.

Почитах свято и майка, и баща.

А до този, който със любов избрах ,

аз живях достойно, с радост побелях.

Не, няма от какво да се срамувам!

                                    От гузна съвест няма да будувам.

Спокойно ще прекрача през чертата,

аз имам свое място на земята.

В гърдите ми сърце човешко бие.

                                    Пред мене още дълъг път се вие