club50plus.bg

                      Щ  р и х                                      

                                                      Рени Колева                         

         Тя беше счетоводител. Прозаична професия, но си я обичаше и се справяше подобаващо!

        Професията прозаична, но душата поетична! Затова при всички възможни случаи рецитираше пред колектива в който работеше, организираше театрални и поетични празници, които водеше със завиден артистицизъм, участваше в състезателни рецитали, в певчески групи и в много други поетични неща.

       Духът  й пърхаше в красиви нюанси над строгите и сухи счетоводни документи. Тя дори и в тях намираше поезия…

       Сред тях премина младостта, семейството, внуците и… дойде онзи ден, в който … казват „на заслужен отдих”…

      „Какъв отдих?  Та аз имам още сили и желание за работа”  - мислеше тя…

      Това беше срив! Не предполагаше, че така ще преживее този ден! Уж се беше подготвяла… Кога се изтърколи  това време ?

      Поетичната душа страдаше от раздялата с всичко онова, сред което десетилетия наред премина животът й.

       И сега?

       Сега…в никакъв случай униние! Има толкова места и неща, в които може да се включи и да осмисля пенсионерското си ежедневие. Да участва в събития, които мотивират,  да се чувства  истински жива, пълноценна  и  изпълнена   с  енергия.

       На първо място дойде песента. Участието й в песенен състав я презареждаше. Музиката е вълшебство! Тя пълни душата и извисява!

       Търсеше и други форми – излети,  туризъм, гимнастика. Общуване.  И стигна  до този спортен колектив, където намери всичко това, което й бе необходимо на този етап.  

       Гимнастика, поднесена от професионалист , който знаеше как да щади  костите, ставите  и  мускулите  .

         Колектив, чийто девиз бе  „играем за здраве и дълголетие”.

         Колектив, който живее задружно, споделяйки радости, скърби, болежки, културни събития, екскурзии и най-вече спортни изяви, след които ти идва да литнеш…

         Най-сетне  отново бе намерила  … поезията…

Откъде  знам всичко това ли? Ами знам, защото това  съм  аз  – счетоводителката с романтичната душа – прегърнала девиза:

„Живей!  Не утре!  Днес!”

А   това  Днес  отново е изпълнено с поезия… „Бабини вълнения”!  Само че тази  поезия   е  тема  за  друг  Щрих!   Дълбок,  необятен  и  красив  като  Живота!  Баба и внуче!