club50plus.bg

Времето през пръстите изтича,

колкото и опити да правя да го спря.

Сякаш вчера бях усмихнато момиче,

в бяла блуза и плисирана пола.

 

Сякаш вчера първо се целунах,

сякаш вчера чух "обичам те безкрай",

сякаш вчера мъничък вързоп прегърнах,

сякаш вчера бе осемдесет и трета, май.

 

Сякаш вчера беше друга пролет

и цветята цъфваха заради мен,

сякаш вчера бъдещето беше полет

и отлитаха си ден, след ден, след ден...

 

Днес пораснах, вече съм голяма

и за вчера спомням си с усмивка и с тъга,

вчерашното момиче в огледалото го няма

но в душата вътре си е тя.