... Тъй или иначе този период от младежките ми години беше много идиотски. Не преставах да мисля за смъртта. Не ми се искаше да умирам, да напусна този свят: семейството, приятелите, птичето чуруликане, сутрините, вечерите, природата, живота. Не можех да се примиря с мисълта, че аз ще си отида, а животът ще продължи да тече без мен.
Из "Мои ръкописи"
1 Тъжно е да си помислиш -
че утре няма да те има -
с черна пръст ще те зарият
след двайстата ти година.
2. В земята черна ти ще гниеш -
ще бъде черна, вечна нощ,
и никога не ще запееш
любима песен в лунна нощ.
3. Около мен вървят и пеят -
любовни думи си шептят:
щастливо, весело се смеят
и песни, ласки си редят.
4. Много минаха години,
кат дим разся се черна нощ.
Край мен са близки и роднини -
радвам се на лунна нощ.
5. Вече мога да си легна
в хладна, черна, мокра пръст.
И никога не ще ми тегне,
не ще тежи ми гробен кръст.
" ... и стало беспощадно ясно -
жизнь прошумела и ушла."
(Александър Блок)
Все още няма коментари