Спомен от младостта

В младежките си години боледувах от тежка болест и през главата ми минаваха мисли за смъртта. Стихотворението е по повод на това ми състояние.
Normal_500x500apr3_(1)

... Тъй или иначе този период от младежките ми години беше много идиотски. Не преставах да мисля за смъртта. Не ми се искаше да умирам, да напусна този свят: семейството, приятелите, птичето чуруликане, сутрините, вечерите, природата, живота. Не можех да се примиря с мисълта, че аз ще си отида, а животът ще продължи да тече без мен.

                                                                                  Из  "Мои ръкописи"

1  Тъжно е да си помислиш -

че утре няма да те има -

с черна пръст ще те зарият

след двайстата ти година.

2. В земята черна ти ще гниеш -

ще бъде черна, вечна нощ,

и никога не ще запееш

любима песен в лунна нощ.

3. Около мен вървят и пеят -

любовни думи си шептят:

щастливо, весело се смеят

и песни, ласки си редят.

4. Много минаха години,

кат дим разся се черна нощ.

Край мен са близки и роднини -

радвам се на лунна нощ.

5. Вече мога да си легна

в хладна, черна, мокра пръст.

И никога не ще ми тегне, 

не ще тежи ми гробен кръст.

 

                                                                                  " ... и стало беспощадно ясно -

                                                                                    жизнь прошумела и ушла."

                                                                                                                (Александър Блок)


Създадена на 09.04.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари