ДЕНОПАД
на Антоанета
Живот аз не живях -
животът ме живя.
Все години самота
сред капана на света.
Само погълнал празнота
знае какво е пустота.
Всяка жена
бе добра
сърце ми да удари.
Даже една
не бе зла
с душа да го погали.
Защо да мисля и чета,
ако не ще го споделя...
Денопад на живот минор -
увертюра на смърт мажор.
Немота
и тъга
у тъма.
Орис съдба -
без Онова.
Изтрай -
до край.
Не смея
да смея -
болея.
Ако дойде ми при камъка надгробен,
не с ръка я бих помилвал, но със спомен.
Живот копнях,
но смърт живях.
Все още няма коментари