Денопад

любовна лирика Стефан Георгиев /71/
Normal_500x500apr3_(1)

                    ДЕНОПАД

                                    на Антоанета

Живот аз не живях - 

животът ме живя.

Все години самота

сред капана на света.

Само погълнал празнота

знае какво е пустота.

Всяка жена

бе добра

сърце ми да удари.

Даже една

не бе зла

с душа да го погали.

Защо да мисля и чета,

ако не ще го споделя...

Денопад на живот минор - 

увертюра на смърт мажор.

Немота

и тъга

у тъма.

Орис съдба - 

без Онова.

Изтрай - 

до край.

Не смея

да смея - 

болея.

Ако дойде ми при камъка надгробен,

не с ръка я бих помилвал, но със спомен.

Живот копнях, 

но смърт живях.

 

                               


Създадена на 21.04.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари