club50plus.bg

Д-р Цеца Тодорова вече беше сигурна, че съпругът й си има любовница. Напоследък изглеждаше един такъв весел, весел. Все си свирука и само търси повод да се разсмее. Изчезна голямата бръчка между веждите му и кожата на бузите му се опъна. Качи някой и друг килограм, въпреки че стриктно спазваше диетата, наложена от нея заради високото кръвно и холестерола. Кротичко си яде малките порции овесени ядки и салати и не мърмори като по-рано. Дори един път не я помоли да му „отпусне” една биричка. Понякога говори по телефона, а тя като влезе в стаята сконфузен казва: „До скоро, мамо!”. През вечер закъснява. И то цели два часа. Започна всяка неделя след обяд уж ходи да види майка си. Тя живее на другия край на града. Ох, като прехвърлят 50-те очите на мъжа са все в по-младите жени. „Перва ги хормона и започват да правят глупости като хлапаци!” – й казваше едно време майка й, когато баща й ги остави заради секретарката си. Ей, комшията залюбил една студентка и се разведоха. Пет-шест колежки също останаха без мъжете си заради някакви млади дългокраки глупачки. Никога не беше допускала, че и нейния Кольо ще постъпи така. Запознаха се на един рожден ден в студентските общежития. Той не беше красавец, но беше такъв добряк. Тя се влюби в него и положи максимални усилия да го ожени за себе си. Ако останеше на него до сега щеше да е ерген. Добре си живееха. Две деца отгледаха. Сега студенти в столицата. Какво й дойде до главата! Някоя млада служителка в банката ще да го „излъгала”. Нали е директор. Заплата голяма. Връзки. Не-е, няма да даде мъжа си на друга. Как ще живее без него? Той беше половината от нейната личност. Обичаше го повече отколкото на младини. Нямаше друг начин освен да го проследи колкото и противно да е. Винаги е искала да знае истината за всичко, което я засяга, колкото и неприятна да е тя. Излезе по-рано от работа. Взе колата на приятелката си и зае позиция близо до сивата банкова сграда. Не чака много. Ето го. Излиза един от първите. И бърза, бърза. Качи се в колата и вместо към дома им пое в обратна посока. Да-а! При жена отива. Коя ли тя? Да ли я познава? Навярно е млада. Караше колата, а от очите й една след друга се търкаляха едрите сълзи на отчаянието. Я, спря пред бащината си къща! Сигурно тук се срещат с оная, другата. Хитро. А майка му играе ролята на сводница. Ще й даде да се разбере на тази дърта склеротичка. Какво й се сърди на жената. Майка е. Нали и тя приема синовете й да си водят гаджетата през ваканциите. Добре, че не заключват вратите. Изчака малко и се промъкна тихичко, за да го завари на местопрестъплението. Срам, голям срам и за нея и за него и за момчетата! В хола са. На големия диван са. Боже, Боже, какво ли ще заваря? И тя отвори рязко вратата. Тежката дъбова маса, заслана с бяла ленена покривка, беше отрупана с храна. Нейният Кольо тъкмо поднасяше към устните си голямо парче свинска пържола, а майка му разрязваше домашната торта с шоколадова глазура и розички от краве масло. Bisera