Театър
Модел за личност някой е измислил
във някаква модерна психоклиника,
а ние яко теглиме хомота си
и кърши ни въжето на годините.
И кърпиме душите си прокъсани
от стари рани и от нови храмове,
а вместо цветни кръпки в празното
зашиваме човешките си блянове.
С годините мечтите избледняха
като декор зад спусната завеса
и /някак тривиално, но.../ разбираш,
герои че не сме в една пиеса,
че Принцът не ни чака под звездите -
забравил е за свойта Пепеляшка.
По калния паваж на дните
живота си влечем като опашка.
Все още няма коментари