Театър

поезия
Normal_index

Театър

Модел за личност някой е измислил

във някаква модерна психоклиника,

а ние яко теглиме хомота си

и кърши ни въжето на годините.

И кърпиме душите си прокъсани

от стари рани и от нови храмове,

а вместо цветни кръпки в празното

зашиваме човешките си блянове.

С годините мечтите избледняха

като декор зад спусната завеса

и /някак тривиално, но.../ разбираш,

герои че не сме в една пиеса,

че Принцът не ни чака под звездите -

забравил е за свойта Пепеляшка.

По калния паваж на дните

живота си влечем като опашка.

 


Създадена на 23.04.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари