Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Споменавайки за важните неща в живота, всеки един от нас трябва да се замисли най-напред за приоритетите, които ни съпътстват докато сме живи и не бива да ги загърбваме.
Всички знаем, че на първо място в живота е семейството и редом с него любовта, уважението и толерантността.
Не бива да забравяме, че живота не е само красота и осеян с цветя и рози. Пътят до всичко това е изпълнен с трудности; камъни, тръни, дълбоки ями и какво ли още не...
Но не е само това.
Човек се учи още от утробата на майката, като бебе и така - до края на живота си, и винаги има с какво да допълва празнотите, дори никога не ще ги допълни.
Не напразно бащата на философията Сократ казва: „Аз знам, че нищо не знам.” Самият той заедно с Платон, полагат основите на философията.
Сократ се стреми да подтикне хората, да размишляват над своите постъпки, над разбиранията си за морала. Неговата максима ''аз знам, че нищо не знам'' е израз на желанието му да се отърси от традиционните мнения и сам да премисли моралните ценности.
Всеки човек общувайки с другите, търси правилните отговори и определение за понятията като "Добро", "Справедливост" и "Достойнство".
В добродетелта се крие вечната истина, че човешкото познание е безгранично и колкото повече научаваме, разбираме, че предстои още много какво да научим.
Не напразно бащата на философията Сократ казва: „Аз знам, че нищо не знам.” Самият той заедно с Платон, полагат основите на философията.
Сократ се стреми да подтикне хората, да размишляват над своите постъпки, над разбиранията си за морала. Неговата максима ''аз знам, че нищо не знам'' е израз на желанието му да се отърси от традиционните мнения и сам да премисли моралните ценности.
Всеки човек общувайки с другите, търси правилните отговори и определение за понятията като "Добро", "Справедливост" и "Достойнство".
В добродетелта се крие вечната истина, че човешкото познание е безгранично и колкото повече научаваме, разбираме, че предстои още много какво да научим.
Трудно е да се живее с изненадите, които ни преследват. Животът ни кара да прекарваме стотици часове в мислене и разрешаване на различни проблеми от всякакво естество. И когато даден проблем се разплете и стигне до финал, се появява следващият, който чака да бъде разрешен.
Бих определил човек като празнина, в която има малки, средни и големи познания, но все още има празно място, което трябва да се допълва.
За да се случат или не, нещата винаги имат своите причини. Те не идват случайно или с помощта на някакъв късмет.
Случват се и неща, които не очакваме, дори не желаем; например – болести, нараняване, влюбване, разлюбване, загуби и т.н., неща, които тестват душата.
В живота срещаме различни хора. Всеки има своя начин на поведение, загуби и т.н., неща, които тестват нашето вътрешно „Аз” и ни изграждат, и оформят като личности. Но зависи от самите нас дали ще се поучим от грешките, което от съществено значение.
Съществуват други конкретни моменти и събития, които също тестват, и определят нашето поведение, психиката и отклика към съответния събеседник, но не и да се поддаваме на антагонистично поведение спрямо другия. Въпреки това съществува антагонизъм във всичките му проявления.
Дългият и труден път на изпитание на личния живот – във всичките му етажи, подробности и аспекти, които моделират и същевременно оформят характера на отделната личност.
Както и да живее човек, никога не ще избегне неочакваните, трънливи и жестоки неща, които ни заобикалят.
Както и да живее човек, никога не ще избегне неочакваните, трънливи и жестоки неща, които ни заобикалят.
Венко Венков написа:
Преди повече от 10 години
Всякой самичък да определя кое е право и кое е криво е криво и не е право. Съществува абсолютен Божий стандарт. Той е в Библията и не е в църквата.