club50plus.bg

Посвещавам написаното на Илиан,един истински фен на Ботев Пловдив

Кой казва,че това прекрасно чувство не съществува днес? Кой е със съмнение, относно искреността на взаимните отношения между двама души? Кой счита,че в днешния забързан век такава платоническа обич не може да  има? Това следва да се каже от човек, останал встрани от случващото се днес в спортния живот на Пловдив.Защото действително във взаимните отношения фен -отбор настъпиха странни неща. Думата ми е за големите и силни чувства между привържениците на Ботев Пловдив и самите футболисти, треньори и ръководители. Напук на страхотните преживявания от всичко свързано с любимия отбор,кристалните чувства на обич от страна на феновете достигат високи граници.Тези най-обикновени човешки емоции бяха показани още на първите мачове в Бургас. През цялото време на срещите бе безспирна активната поддръжка за отбора. Пропуските и неудачите по време на играта се приемаха сдържано, без излишни груби словестни коментари. Напротив, аплаузите с масовите ръкопляскания огласяха небето над стадион "Лазур". От щастливо грейналите лица на феновете струеше крехката нова обич към футболистите на отбора. Думите към момчетата бяха внимателни .Коментарите за играта бяха сдържани и с голяма доза вяра и позитивизъм за бъдещето на отбора. Задоволството от тоталната промяна в кадровия потенциал намираше гласен прием във феновете. От бургаския стадион след края на мача напускаха радостни фенове, съпричастни на случващото се с Ботев. Уверили себе си и околните в непресъхващата си обич към отбора. Обич с разбиране, неподвластна на обикновената запалянковщина. Обич градивна, наситена с необходимата доза разум и подкрепа. Обич реална и изпълваща човешкото сърце с благодатната си мисия, че съществува.

       Не по друга беше и картината от вчерашния първи мач за новия сезон на отбора. Изтърпяващи наказание от федерацията ние, футболните фенове на Ботев показахме завидно солидарно чувство на обич към любимите футболисти. В големият пек над базата в Коматево, нашите верни редици отново бяха стройни до неузнаваемост. Прави, сгушени един до друг на чакълираната площадка пред видеостената,изпълнени с нашето си голямо и единствено чувство на обич .С активната си подкрепа пред екрана, сякаш заехме местата си на трибуната на стадиона. Клубните песни, които пеехме се чуваха на терена при победоносния ход на момчетата. Колко пъстри и различни бяхме отново заедно?Тук са младите и свежи в своята жълта премяна красиви момчета и момичета на Пловдив. На големи групи се бяха събрали и по-големите , с определено по-дълъг стаж на вярност и поддръжка на този отбор. Радостно изключение в този напечен час над Пловдив са и мъжете на определено голяма възраст. Какво ги беше докарало да гледат прави отбора на живота си,а ко не голямата обич към него, се питах аз като си кимвахме солидарно. През цялото времетраене на срещата пред екрана тази задружна фенска маса отново показа новото си разбиране относно обичта към отбора. Критиките бяха сведени до минимум. Дюдюкания, груби думи и откъслечни псувни по нашите играчи определено липсваха. Всеки футболен ход на момчетата, успешен или не, се придружаваше с ръкопляскания. Пред екрана следеше развоя на мача едно общество на обичащи отбора хора, Със загрижено чувство на обич и подкрепа. Нямаше ги грубите подвиквания, запалянковското всезнание и други простотии от този род .Всеки с много любов към така страдащия тим сега, нежно държеше в ръце крехкото ново начало на отбора.Затова и изстраданата победа след края беше така сладка. Затова и радостта след последния съдийски сигнал отприщи песните на успеха. За да получим всички ние полагащата ни се взаимна обич от нашите скъпи футболисти. Преминали дългото разстояние до нас под настойчивото напътствие на треньора на оградата дойдоха разчувствени самите те, с огромната си човешка благодарност към феновете. Сълзите по детските им лица бяха най-чистото нещо на света.

    Благодарствените поклони на по-големите бяха най-искреното в този час.Фланелките за спомен бяха най-сърдечното Благодаря в тази всеобща радост.

  Да, тази взаимна обич между феновете на отбора и всичко що е "Ботев"-Пловдив определено съществува. В по-нов и градивен вариант. В противовес на  случващото се с отбора. Сигурен съм, че рано или късно  правдата ще въстържествува. Изчистени от ненужните плевели, новата сплав  между  младостта и опита ще жъне успехи. И то големи успехи! Защото правилният път е този! Защото и в активните си коментари, ние феновете разбираме това! Защото и самите играчи, които днес съграждат този нов Ботев-Пловдив са уверени във верността на своя труд. И не на последно място, защото такава чиста ,нематериална и единствена обич между нас и футболисти,треньори и ръководство скоро не е имало. Може бройката на подръжниците на отбора по стадионите да намаля чувствително. Определено ги няма разните там семкаджии, "разбирачи" и примитивни критици. Няма ги и онези които се разнообразяваха на мач далеч от семейството си.И то, когато гледат един силен свой отбор. На мен специално няма да ми липсват гореизброените! Достатъчно качествена е масата фенове,непрекъснато доказващи сега своя нов прочит на отношенията си с любимия клуб!

   Някак си по ми иде да запея с тях........"обичам,обичам,обичам любимия си ботев,отбора на пловдив и винаги ще бъда,ще бъда,ще бъда,ще бъда аз със него до края,до края ,оооооо..........."

Да бъдем винаги верни и внимателни с отбора "Ботев"-Пловдив!

                         Той е рожбата за всички нас!

 С много обич и нежност да му помогнем да проходи!

                      .......и да стане голям юнак!

                    За всеобща радост на всички ни!   

 понеделник 04.часа 2014 г.              Пловдив              Т.Д.