club50plus.bg

Вървя по алеята в парка.

Дърветата сипят листа.

Моя запазена марка

е да творя чудеса

от фантазии смели и леки

и прекрасни мечти за любов,

докато покрай мене полека

минава самият живот.

 

Снежинки в небето прелитат

и тихо засипват света.

Но за мен все още никой не пита

защо се разхождам сама

и дали не ми е студено

като мечтая сама под снега.

Навярно вече е време

да се прибера у дома.

 

Слънце изгрява напролет

и топло е в парка сега.

Отново душата ми моли

за човешката топлина,

за детския смях и игрите,

за пътешествия по света.

А аз стоя там, но съм скрита

дълбоко в своята самота.

 

Дано някога, в някое лято

да успея да се размразя,

да заживея богато, богато  -

със човешката топлина

от много хора в живота край мен,

от кръвната група мечтатели.

Дано скоро дойде тоз хубав ден,

и със моите нови приятели.