Ний двама
без драма
боляна -
той поживя,
тя не успя.
Аз и само ти -
няма самоти.
Съкровище си ти -
не може се брои.
В твои очи
няма лъжи.
Не обвързана,
но привързана.
Не безразсъдна,
нито безпътна,
но безоскъдна.
Не безогледна,
но ненагледна.
Не подчинение,
но уважение.
Всяко е решение
заедно радение.
В твое общение
няма съмнение.
На деца княгиня -
не слугиня.
На Дома царкиня -
не врагиня.
Не рабиня,
но богиня.
Неоценима -
незаменима.
Не е светотатство,
че си ми богатство.
Обайна,
омайна
и знайна.
И дори да е вселената конечна,
обичта ми е към тебе безконечна.
Плаках да се сраснеш о мене
и нивга да не се отстраня.
Жаждах да съм целият в тебе
и никога да не се родя.
На прелома в есента ми
повелила пролетта си,
вместо зимата да зърна
в лято ще я преобърна -
вечностно да те прегърна.
Копняна мечта -
набожна жена.
Духовна сестра,
звездиш светлина.
Искам не друга
да имам в света.
Мила съпруга,
лъчиш топлота.
Не принуда,
не заблуда,
но почуда.
Не се скъпя
и двоумя,
и суетя -
от все душа
и без слова
благодаря!
Славка Лукипудис написа:
Преди повече от 10 години
Благодарността е най-голямата Благодетел!
Венко Венков написа:
Преди повече от 10 години
Страх ме бе, че неминуемата набожност в съдържанието ще отблъсне съсподелителят му.