club50plus.bg

Всеки път, когато закъсняваше вечер, Руслан отговаряше на упреците на жена си по един и същи начин, както изисква  член първи от устава на съпрузите:

– Работата го изисква, мила!

Каква можеше да бъде тази работа посред нощите, без да е дежурен, Пепа лесно можеше да се досети. То бе толкова близко до ума. Защото Руслан не обичаше да кисне с компании по кръчми, ресторанти и барове. Дори ги мразеше и тя прекрасно знаеше това още от времето, когато бяха само гаджета. 

От две години бяха съпруг и съпруга. Звучеше така страшно и толкова отговорно някак си, но излизаше,  че тя трябва да си стои вкъщи, да гледа малката Ивета, а той да си живее, както знае. Не-е, няма да я бъде тая, фучеше Пепа тихичко в душата си.

Един ден Руслан се върна по обяд. Апартаментът беше необичайно празен и тих. Излезли са на разходка, каза си той и се просна на дивана. Скоро хъркането му изпълни стаята. Когато отвори очи, беше вече пет часа. Нямаше ги – нито Пепа, нито детето. Приседна в хола и зачака. Едва в шест и половина  влязоха.

– Къде ходите по цял ден?!

– Тати-и-и!… детска гладина… ху-у-у-баво!… – редеше Ивета. Той се заслуша в това, което  изрича детето и  го сграбчи, сложи го да седне на коленете си.

– Къде си била?

– Детска гладина…  кукла… едното й оченце… – Ивета се опитваше  да опише всичките си впечатления, които я изпълваха и все не успяваше. Започваше пак отначало, но бащата вече не я слушаше. Включи видеото, пусна детско филмче и Ивета запляска с ръчички. А Руслан се огледа  – Пепа я нямаше. Откри я в кухнята.

– Ако детето, както разбирам, е вече в детска градина, то ти къде скитосваш по цял ден? – сопна се той.

 – По работа – отговори тя, като дрънчеше страховито с всичко, до което се докоснеше.

– Каква работа?! – сепна се Руслан.

– Регистрирах си фирма и сега устройвам офиса, техниката… – отговори Пепа с гръб към него.

– А пари откъде?! – хлъцна удивен съпругът.

– Заеми – подметна преспокойно тя и пусна крана с топлата вода да си шурти на воля.

– Кои ти ги даде? – попита Руслан и подметна язвително: – Ако не е тайна, разбира се?!

– Хора… приятели…предназначените за това институции, именувани банки, да речем... – измърмори Пепа, колкото изчерпателно, толкова и неясно, ловко метна един обелен картоф в тенджерата и опръска обилно съпруга си.

– А кой ще ги връща?! – попита ядосано Руслан, докато гнусливо се бършеше.

– Който ги е взел, той ще ги връща! – сопна се Пепа, олиото в тигана вече цвъртеше, кафеварката кипеше, а водата все така си течеше.

Руслан се оттегли в хола да премисли новосъздадената ситуация. Най-вероятно Пепа щеше да успее, а това означаваше все пак приходи, каза си той и реши да изостави засега офанзивната, а да приеме изчаквателната тактика.

Скоро стана ясно, че приходите на Пепа в пъти надвишават неговите, агенцията й за имоти процъфтяваше с всеки изминал ден. Дори на шега Пепа му предложи да го пенсионира,  той да напусне вестника, да наглежда къщата.

• А може би ще поискаш  и дете да ти родя, а?! – изсумтя недоволно той, а тя весело му предложи:
• Пробвай се, може и да успееш!

Руслан се смя заедно с нея, но това си бе чиста проба гавра.

Сега Пепа се връщаше редовно в малките часове след полунощ и без да я пита, подмяташе, дори и когато той се правеше, че спи:

– Работата го изисква, мили!

Една вечер, когато Пепа пак закъсня, Руслан не издържа, отметна одеалото и кресна:

– Не повтаряй като папагал винаги едно и също! Разбрах, че работата ти уж изисква да скиториш посред нощите!

• О, мили! – изчурулика Пепа, като си свали роклята и остана само по сутиен и бикини. Настани се пред огледалото.

Хубава беше, дявол да я вземе, каза си съпругът й, като усети реакцията на онази част от тялото си, която си гласува за красотата, винаги, когато и където я съзре.

Пепа се оглеждаше в стенното огледало и с гръб към Руслан изрече:

• Аз си мислех, че така е прието да се казва, когато човек току-що се е разделил със своя приятел или приятелка и идва при своя съпруг или съпруга.
• Моля?! – приседна на леглото Руслан.

Пепа съсредоточено се вглеждаше в огледалото, откъсна едно памуче и го натопи в някаква тъмна течност и продължи да говори сякаш не забелязала почудата и възмущението му:

• Защото, когато за първи път ми го каза ти, работата беше изисквала да поработиш в хотелската стая със стажантката от журналистическия факултет.

– Откъде научи? – издаде се неволно Руслан и прехапа устни.

– Малката мръсница така се бе увлякла от номерата ти в леглото, че ме намери  и ми предложи незабавно да се  разведа с теб. Направи го с ултимативен тон. А аз просто й казах да се маха от очите ми, а тя взе, че се пръждоса – усмихна се Пепа, докато изтриваше с памучето  лицето си пред огледалото.

– Нещастница! – изръмжа вбесен Руслан.

– За кого се отнася тази квалификация, мили? – попита сладко Пепа, докато сваляше сутиена си, все така с гръб към него.

– За  малката мръсница, мила! – отговори нежно той и посегна към голия й гръб.

– А! Тогава да махна и това нещо – и пръстите й ловко свалиха бикините. Правеше го за втори път тази нощ, а на него му се стори, че за първи път я желае така – по-силно от всякога.

Без да разбере, някак неусетно, но пък напълно логично, Руслан бе открил член втори от устава на съпрузите – най-страстно желаеш жена си, когато започнеш да я делиш с друг.