club50plus.bg

Битие търпях - 

не това зовях.

С мен си игра

луда шега - 

грозно подигра,

красно изигра

и миг, уви,

не утоли

да пощади.

Не разтоварване,

но наковарване.

Не облекчение,

но затруднение.

Все години самота

сред капана на света.

Само погълнал празнота

знае какво е пустота.

Всяка жена бе добра

сърце ми да удари.

Даже една не бе зла

с душа да го погали.

Защо да мисля и чета,

ако не ще го споделя?

Денопад на живот минор - 

увертюра на смърт мажор.

Немота

и тъга

у тъма.

Орис съдба - 

без Онова.

Да трая

до края.

От младост

до старост.

И без рая

не роптая.

Не смея

да смея - 

болея.

Ни комета - 

ни планета.

Бреме

на време - 

време

на бреме.

Умря надеждата - 

сълза под веждата.

Господи, прости ми,

как да те обичам?

На теб съм чедо

недраго, клето.

Със сантименталност идеална,

ала без романтика реална - 

изстрадвайки повече от Йов,

за мене дали "Бог е любов"?

Нейната сянка

само остана.

Сякаш отвъдна - 

нищо не сбъдна.

Не спътница,

но спъвница.

Ако дойде ми при камъка надгробен,

не с дланта я бих понежил, но със спомен.

Марш сватбен не изслушах,

ни траурен ще чуя.

Не смърт желах,

но я живях.