Битие търпях -
не това зовях.
С мен си игра
луда шега -
грозно подигра,
красно изигра
и миг, уви,
не утоли
да пощади.
Не разтоварване,
но наковарване.
Не облекчение,
но затруднение.
Все години самота
сред капана на света.
Само погълнал празнота
знае какво е пустота.
Всяка жена бе добра
сърце ми да удари.
Даже една не бе зла
с душа да го погали.
Защо да мисля и чета,
ако не ще го споделя?
Денопад на живот минор -
увертюра на смърт мажор.
Немота
и тъга
у тъма.
Орис съдба -
без Онова.
Да трая
до края.
От младост
до старост.
И без рая
не роптая.
Не смея
да смея -
болея.
Ни комета -
ни планета.
Бреме
на време -
време
на бреме.
Умря надеждата -
сълза под веждата.
Господи, прости ми,
как да те обичам?
На теб съм чедо
недраго, клето.
Със сантименталност идеална,
ала без романтика реална -
изстрадвайки повече от Йов,
за мене дали "Бог е любов"?
Нейната сянка
само остана.
Сякаш отвъдна -
нищо не сбъдна.
Не спътница,
но спъвница.
Ако дойде ми при камъка надгробен,
не с дланта я бих понежил, но със спомен.
Марш сватбен не изслушах,
ни траурен ще чуя.
Не смърт желах,
но я живях.
Bemko Bemchistia написа:
Преди повече от 9 години
Жалко е, когато остава глас в пустиня оплакването ти, което е глас в пустиня...
Bemko Bemchistia написа:
Преди повече от 9 години
Напълно съм предубеден, че в "Денопад" авторът оплаква горчива съдба, колкото в "Богиня" възпява несбъдната мечта, но всеки с късмета си...