club50plus.bg

Дядо Калик - така му викахме ние, неговите внучки:  братовчедките Илийка, Васка, сестра ми Карамфилка и аз. Ходихме му на гости през лятото на него и на баба Карамфила /баба Калица/. До къщата им минаваше река Цибрица, където този, който умееше,  можеше да си налови рибки-пизгръчи. На реката жените перяха на пралки /сковано от дъски приспособление, на което сапунисваха дрехите с домашно приготвен сапун/. Ние, децата, газехме в реката, много-много на пясъка не се задържахме, понеже дете не можеш да накараш да стои на едно място. Мен ме боляха ушите и, когато ме къпеха, ми слагаха в тях памучета, намазани с вазелин. Но, когато се къпех в реката и ги намокрех, си спомням, че не ме боляха. Явно реката ги е щадяла.

Дядо ми Калик е учил до пети клас. В тези времена не е било прието да се учат до по-голяма степен, а и нали някой е трябвало да пасе животните и да помага в кърската работа. Но той е бил много ученолюбив и е продължил да се самообразова. Сам се е научил на немски и френски език и е помагал на баща ми и чичо ми Никола в чуждоезиковото обучение. Баща ми стана учител, а чичо ми лекар, който лекуваше много успешно хората в региона - беше главен лекар в болницата в град Вълчедръм.

Имаше си работилница, в която майстореше дървени колички за нас, децата, приспособления за селскостопанската работа, велосипед. Доставяше му удоволствие да твори всякакви сечива и  джаджи. Всичко, което може да облекчи нелекия селски труд, той го измисляше и сътворяваше в работилницата си - неговата светая светих.

Като дете на мен много ми се искаше да си имам велосипед "Балканче" и все им исках пари за него. Така и не ми купиха, но пък парички ми даваха всеки път, когато им поисках.

Такива мили спомени се завладяват за моето детство и за моите дядо и баба от село Черни връх. Сега тяхната къща и двор пустеят, няма вече кой да ги оглася.