club50plus.bg

Мое побеляло момче,
тръгвай с мен- 
вятъра да подгоним,
да ни завият нежните му криле!
Да бъдем дъх 
от дъха му отронен.
Още са живи, пулсират,
с ухание на люляк светове!
Годините 
изписват книга
по моето и твоето лице,
ала душите ни ...
остават птици
във влюбено небе.

Ще ахнат изумени
годините у нас
от страстната ни лудост
с обич да бележим 
всеки божи час.
И от босоногото ни вдъхновение
реката ще се прероди,
като невеста ще разстели
атлазени води.
Ела, 
побеляло мое момче,
да нагазим в последния залез!
Божествени, сакрални цветове
са децата ни, с обич създадени!

Lucky