Седя на топло в кухнята,печката е включена,стаята е малка и се стопля бързо.С едя в полулегнало положение,любимата ми поза,на дивана-той е мекичък,и чета последната книга на Камелия Кондова. Събрала съм доста четени-недочетени, надписани за мен хем,стихосбирки на мои познати поети. Почти никога не ми се чете поезия,щото не намирам в нея отговорите на въпросите си. Сядам понякога да я чета,защото уважавам авторите,а част от тях дори обичам. Възхищавам се на творбите им,възхищавам се на умението им да се изразяват така компактно. В няколко реда да кажат толкова неща, които по друг начин биха били изразени в по-повечко изречения. При това в музикален ритъм. Поезията е преходът от словото към музиката.
Усещам поезията на Камелия близо до мене,но тя не е аз,тя е отделна,различна от мене вселена от чувства,мисли и вълнения. Отговорите,които са там са отговори на нейните въпроси,но не на моите.
Камелия е голям творец,заслужава да се изучава в часовете по литература и аз искрено и го желая!
...Та чета си нейната,8-ма за сега стихосбирка,но зациклих на едно от стихотворенията. Не защото не ми е интересно,не защото не го разбирам,а защото мислите ми упорито се изнесоха в друга посока. Тази,в която се запитах колко грешки допускаме заради емоциите си. И колко повече правилни решения бихме взимали отстранявайки емоциите от действията си. Ех,да можехме да я чистим тази емоция,някак си,от себе си, особено когато най-здраво ни е обсебила! Колко грешки бихме избегнали!
...Колко много хора използват емоцията като оправдание за действията си! Ако не са в емоция-нямат смелост. Емоцията им доставя някаква сила за инициатива. А колко много хора действат постоянно посредством емоцията си! Дори и в обикновен ежедневен разговор. А тя по-често е негативна. Прави впечатление,че дори я търсят тази негативна емоция. Чувстват се в свои води като я намерят. А който търси-намира,нали?
Емоцията не води по верния път,тя заглушава гласа на разума,а също и вътрешния ни глас. А вътрешният глас не е емоция. Той е увереност в правдата. Емоцията затова е емоция - да вдига шум,да привлича внимание,да се налага,но коварно да отклонява от верния път.
Господи! Излиза,че тези които са в перманентна емоция постоянно са в грях.
Емоцията е тази,която ни прави хора,но тя е същата,която ни прави и грешници. Човекът е грешен,нали? А ако се абстрахира от емоцията?!?...Господ ни е направил грешници като ни е пуснал в емоцията. Дали това са познали Адам и Ева под дървото. Първоначалната емоция. От тогава добре е еволюирала. Алчността,например,също е емоция,трудно контролируема. Като всяка друга. Завистта,ревността,злобата,яростта,желанието...да не продължавам. Любовта,веселието,радостта дори...Ха! Емоции...Господ не греши. Обаче. В Него тя не е заложена. Направил ни е по свой образ и подобие,ама е вложил и творчество,като я е включил в нас. Като залог за размножаване. Иначе творението му отива по дяволите. И ние добре се представяме. Справяме се със задачата. Емоционално.
Все още няма коментари