Тъкмо ми беше на чалъм и ха, да го гътна,то изгрухтя и търти да бяга из сайванта.
Аз го заръчках с остена,а то заквича на умряло,ще речеш,че в таз минута предусети как ще му стопят сланината,мамка му и прасе....
Тъй подхвана разказа си бай Симо и не усети как левия му крачол запецна в безопасната игла на фустата на овдовялата буля Иваница,с която беше прикрепила набързо скъсания подгъв.
Задърпа се като стригано яре,шарената му сиджимка ,опасла панталона му се отвърза,изу панталоните му и лъсна на показ щедрата му мъжка надареност.
Очите на изгората му се изцъклиха от изумление и тя тури един кръст,а после скри с поша си червенината плувнала в подсъзнанието и.
Бай Симо за секунди се оцъферка ,макар че красноречието му пресипна и разбра че е станал за кашмер баш пред софрата.
Покри срамотиите си,после мустака му порозовя, заизнизва се сконфузено към вратата,но нали си беше бабаит по природа и по-кахърен за прасето,отколкото за реномето,засмя се свойски и реши,че е време да си прибере шопара от градината,докато не я е изпотъпкал цялата.
То ква ти градина за самец в тази кирпичена махала,ама ней си...
По-важното беше да се пръждоса от конфузията преди цялото село да разбере,че задява Иваница,а не може да си държи вързани гащите.
Като се измъкваше бавно от глъчката и срама,усети онзи прилив на сила в слабините,дето кара човек да подрипка,все едно го гъделичка комар.
Запищови се и тръгна приведен към изхода като покриваше с капата си онази част от долу на кръста ,която издайнически го компрометираше, че е сгазил лука .
Рече под мустак:
:- Айде до утре,стрелна се към плета и заопипва гънките на панталона си.
- Брей,ква я кроих и мъдрих, ква стана?,захвана той монолога си...
Сега ще отида да бастисам шопара,че заради него ,
мамка му и прасе, ще си търкам петите пак сам под юргана.
На сутринта, буля Иваница откъсна от съседския двор една роза,бутна я зад ухото и нарами бохчата за пазара.
Обу си новите галоши,праната престилка и като си тананикаше нещо по пътя,всеки можеше да забележи,че снощната червенина от бузите й започна да изчезва ,като сапуна през Октомврийската.
Това дето казват за мерака било вярно, защото от рано бай Симо изпрати добитъка и се свря при бръснаря,тъй че докато отвори поспаливата бакалийка магазина ,да е готов и да заварди място до вдовицата.
Няколко крави още преживяха, а петлите спряха да се надпяват по дворовете,когато бръснат и лъснат,с пристегнат до болка колан на гащите,се показа бай Симо-чисто нов и готов за подвизи.
Дали заради това,че предстоеше любовна история,или защото му беше дошло времето,но слънцето се показа зад баира,изплези език и намигна на Иваница ,за да я окуражи.
След около 2-3 часа от зелената нива на кмета, дето я беше насадил по градски с рейграс по поръка на агронома , се забелязаха двама,видимо доволни,че са нагазили в чуждата мера .
Единият пое към хоремака на мегдана , другият към селската черква, а после се изгубиха по своите дела със завиден ентусиазъм.
На следващата неделя,когато по чудо Симо ритна бакърчето и попа му припяваше "Господи помилуй", буля Иваница остана пред огледалото и с ужас видя,че една бръчка на лицето и упорито се опитва да загрози още повече тъжния ден.
Грабна триците от килера,сипа по лъжичка мед,и кисело мляко,забърка ги вещо,намаза лицето си,а то се стегна повече от загубата по Симо.
Едва ли някой би се сетил да даде продължение на случката,освен злите езици,но кмета реши да поиска сметка от вдовицата за омачканата нива.
И както става по българско от време оно,малката поразия води до по-голяма-
кмета сам попадна в капана и тури край на ергенството.
Сега нивата му е заприличала на бустанско плашило - кой от къде свари там си почива по обед,по съмнало и по икиндия.
* * *
***
Ако искате да видите и вашите произведения, публикувани в раздел Творчество, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, можете да ги качите сами.
написа:
Преди повече от 10 години
Адриана Личева:
Хоремаг идва от хотел, ресторант, магазин.
Снежанка Георгиева написа:
Преди повече от 10 години
:) "Тълковен речник
Хоремаг - Странноприемница от миналото, предлагала подслон и храна с търговски интерес."
Никога не употребявам думи,които не разбирам или не съм на ясно със значението им.
Словото за мен е един от най-ценните Божи дарове на човека.
Уважавайки го,уважаваме и себе си.
Лошо е ,когато виждаме сламката в окото,а не виждаме гредата в него.
Техническите грешки се оправят, с коректор.
Благодаря Ви за коментара!
Моника Георгиева написа:
Преди повече от 10 години
Очарована съм. Майсторска работа..Успех!
Ani Djondjorova: написа:
Преди около 10 години
Ocharovana sum, tolkova elegantno napomnq na 'Elin Pelinoviqt' stil! Obrazite ojivqha pred ochite mi blagodarenie na uvlekatelniqt i nestandarten stil! S neturpenie ochakvam Vashite novi tvorbi, za razlika ot poshlite umotvoreniq moderni naposleduk, tuk namiram izraz na 'istinsko literaturno izkustvo'! Nadqvam se da se radvam na mnogo novi publikazii, uspeh!
Снежанка Георгиева написа:
Преди около 10 години
Благодаря Ви !
Благодаря Ви , Ани , за за хубавите думи и високата оценка за моето творчество!
Изпратих два нови разказа до редакторският екип на Клуб 50 +, които се надявам да ви харесат след като бъдат одобрени..
Когато чувствата и перото вървят ръка за ръка нещата се получават.
Ще се постарая да отговоря на очакванията Ви.