club50plus.bg

Как те обичам ли? И аз де да знам!
Тъй както на мене ми иде отвътре!
С нос във компютъра плътно наврян,
с разходките дълги в дъждовните нощи.
С среднощна почерпка за тебе у вас
и с погледа вперен в твоя светещ прозорец.
С морските приливи, събрани във стих,
със сока малинов полепнал по устните
като вино карминено, като кактус бодлив,
като осмото чудо в този свят причудлив.
Като морското синьо с нюанси във лилаво,
като изгреви, залези и всичко на куп
със погледа търсещ те сред съзвездия нощем
като рицар с вещерска магия облян,
като пъстра дъга, многоцветно сияйна
разтворена в поглед и събрана на длан.
Със сълзите, усмивката и очите тъгуващи
със топлото, нежното събрано във мен.
Неразумно, търпящо, безумно нестихващо
замечтано и шеметно, сътворено във блян.
С очи недоспали, с неспокойните сънища
в които те търся и се гушкам със теб.
Като много желания, блончета шарени
като облак прашинки, кръжащ покрай нас.
Как те обичам ли? И аз де да знам!
Тъй както на мене ми иде отвътре!
Пожарно, нестихващо, вътрешен плам
с сърцето си, цялото, на тебе орисано!