club50plus.bg

    Кизомба е анголски танц,в който е нужно жената да се довери изцяло на партньора си,да се отпусне или по-скоро да съсредоточи вниманието си,посредством своето тяло в сигналите,изпращани от мъжа в двойката,посредством неговото тяло. Нито част от стъпка не бива да предприема тя,ако не е получила сигнал за това от партньора. Тя не знае какво следва,тя не бива да има очаквания. Не бива да се опитва да предугажда действията му.

    А мъжът трябва да води така в танца,че да няма повтарящи се движения,с които партьорката му да свиква,да се опитва да ги повтаря и така да си създаде очаквания за танцово движение. Тя не знае какво следва. Мъжът води,жената се води. За да има синхрон,за да има красота,за да има танц. Той е длъжен да е уверен в движенията си. Да я води уверено и сигурно. Дори и най слабото колебание у него се усеща от жената и се създава предпоставка за нарушение на синхрона.

    Във всеки един танц в двойка жената се води,а мъжът води. Може да има наизустени движения и съчетания,но мъжът е този,който ги подрежда и ръководи. На много жени им е трудно да се водят и все напъват нанякъде другаде.

    Да не пренебрегваме аналогията с живота в двойка! Там какво правим? Същото.  Жените,които трудно се доверяват на водещата роля на партньора не се усещат конфортно във връзката си и често я развалят. От друга страна малко мъже водят в живота с увереност и постоянство във воденето. До силен мъж,жената е жена. До слаб и неуверен мъж,жената не е жена. И се утешава,че еманципацията била хубаво нещо. И се дразни от инициативата отсреща. А мъжът обича да води,чувства се силен в тази си роля,чувства се мъж. Колкото и неумело да го прави,се пъне. А за да води  е нужно да е уверен и смел. Както в Кизомбата,едно леко разколебаване се усеща от жената,обърква я,което пък обърква целия танц. Мъжът трябва уверено да води жената по пътя на своя танц. А танцът е хармония и красота. Танцувалното умение на двойката е гаранция за красотата и хармонията на движенията.

    Танцът се съпровожда от музика. Танц без музика е непълен. Музиката го ръководи,определя и същевременно го допълва и обогатява,засилва хармонията и красотата,а музиката с танц е визуалното и обогатяване с красота и хармония. Музиката може без танц. Танцът трудно би съществувал без музика. Ала двете заедно са самото съвършенство на човешката природа.

    Идеята ми за очакванията...Очакванията ни объркват. И в танца и в живота. Очакванията създават грешки. Ако едно нещо се е случило по определен начин,защо трябва да очакваме то да се случи по същия начин? Имаме нужда от сигурност. Да! Затова създаваме някакви еднакви условия,та да се получи това,което очакваме. Опитваме се да направляваме събитията. Оу-баче,в живота всеки един човек е отделна вселена със свои очаквания,нееднакви с тези на заобикалящите го. Кой какво очаква? Какви са причинно-следствените мисловни връзки на всеки един от нас,няма как да знаем. Дори на човека до нас,когото си мислим,че познаваме и предугаждаме реакциите му.

    Излиза,че в живота,както в танца единият трябва да води,а другият да се води.  Първият трябва да умее да води,а вторият да умее да се води. Да умее да се води!

    Обществените взаимоотношения можем да ги идентифицираме с груповите танци-хора,руеди...Там преобладават предварително заучените движения,но винаги и там има един водещ,а останалите се водят по него.

    Дискотечните,купонджийските танци са общо взето бъркотия,обединена от единна музика. Всеки танцува сам за себе си и хармонията и красотата са инцидентни, непостоянни и нетрайни... Продължете си сами тези разсъждения,защото така или иначе танцът,т.е. животът на всеки е индивидуален,а се нуждае и от творчеството ни.

.................  

    Къде е танцът в двойка?!? Какво сторихме с него? Май баш там ни куца животът...