club50plus.bg

Блясък в сумрачната тишина на тъмнината! Озърнах се да разбера откъде идваше. И тогава я видях! Седеше на бара, кръстосала крак върху крак, умислена и смълчана. Проследих втрещения й поглед. Очите й светеха като угаснала факла - синьото в тях беше като окото на бушуващ ураган - освирепял и едновременно с това знаещ, че скоро силата му ще се изпари и ще се превърне в кротък летен дъждец!

Замислена за нещо си, с нежните си пръсти галеше ръба на неголяма чаша, пълна с мургава течност! Приглушената светлина се отразяваше от време на време точно в този кехлибар! Ето откъде бе дошъл блясъкът! Не от очите й - в тях имаше пареща тъга и неизмерима печал! Попитах се дали е сама, исках да я доближа, да поговоря с нея, но нещо като че ли ме спираше, краката ми не се отлепваха от пода! Невидима преграда сякаш бе издигнала около себе си само и само да остане сама с мислите си!

А беше красавица - тялото й се увиваше около нея самата, изпълваше с формите си яркочервената й рокля. Тъмни къдрици се стелеха като водопад по гърба й, нежно галеха гърдите й и сякаш нямаха край! Бе най-красивата жена, която някога съм виждала!

Отпи глътка от кехлибарената течност! И видимо се наслаждаваше на вкуса й - помръдваше нежно скули, задържаше сякаш дъха си - искаше да погълне слънцето и аромата на лято, събрани в живителната течност!

Близо до младата жена седеше възрастен мъж. Бе забил поглед пред себе си - страдащ и питащ! Пред него също имаше пълна чаша с тъмен сок - недокосната, ненапита! Страдаше с достойнство - не издаваше колко го боли, но сълзите, които се стичаха по бузите му, говореха по-красноречиво и от думите, които би могъл да изрече!

Вдигна замислен поглед и унесено го вторачи в жената до себе си! Усетила сякаш питащите му очи, тя се полуизвърна, протегна ръка и докосна, както само една влюбена жена може да го направи, лицето му! Тръпка премина през снагата на мъжа, улови с възхита ръката й и нежно целуна дланта й! Видях в очите му как проблесна надежда, надежда да укроти в обятията си неукротимата! Живееше и дишаше за този миг - когато ще я държи в прегръдката си, ще милва косите й, ще целува очите й! Искаше да обсипе тялото й с горещи милувки, от които тя да се запали и да изгори от любов по него.

Тъмнокосата се приведе леко напред и поднесе сочните си устни към лицето му! Нейните и неговите устни се сляха в опияняваща целувка. Магията разтърси мъжката душа - само жената и виното биха могли да предизвикват сладостните и магически преживявания, които те възнасят на крилете на любовта!

Като младо вино, тътнещо и тръпнещо да го изпие някой, снагата й се заизвива в тръпнеща наслада! Тя се изправи, опъна по снагата роклята си, подаде ръка на мъжа до себе си и двамата поеха по пътя на насладата! Вървяха, без да се поглеждат, хванати за ръце, като малки деца!

Не вярвах на очите си! Като омагьосана се приближих до мястото, където седеше тя. В чашата й искреше тъмно пенливо вино, блестеше с невероятна светлина и чистота! Като омагьосана я поех с двете си ръце - страх ме беше да не се разлее и капчица от него! Отпих глътка и в тялото ми се разля топлината му - то носеше със себе си силата  и красотата на обичаната жена, на силна като извисен връх страст!

Обзе ме влудяващо спокойствие и неизмерима скръб по отминали времена - по мигове, когато бях млада, красива и обичана! И желана!

Люба Момчилова

8 август 2014 г.