Моята обич

поезия
Normal_500x500june3


 Небето тази вечер е високо
 осеяно е със безброй звезди
 луната го е боцнала със рогче,
 а във скута си сгушила мечти.
 Прозорчетата мигат кат светулки
 прозяват се, фенерчета гасят,
 а вятърът минава и ги кани
 очите да затворят, да заспят.
 Усети ли я, тя дойде при тебе
 на пръсти влезе, даже не почука,
 целуна те и бързо си излезе,
 затича се и пак се върна тука.
 Коя ли е и аз ли да ти казвам
 отдавна я познаваш и добре
 със нежност пълна,слънчево усмихната
 при тебе мойта обич пак дойде.
 Погали те,целувка подари ти
 и пожела ти мило: "Лека нощ!"
 и върна се при мен да я прегърна,
 да помечтаем заедно на глас.
 Звездите и намигат мълчаливо
 луната я обсипва със зари,
 а вятъра и шушне на ушенце:
 "Е хайде усмихни се и поспи!"
 А лятна нощ люлее я във люлка
 щурците в унес песен и редят,
 а тя ръце отваря за да те прегърне
 и да ти каже колко те обичам аз.
 


Създадена на 25.06.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари