Небето тази вечер е високо
осеяно е със безброй звезди
луната го е боцнала със рогче,
а във скута си сгушила мечти.
Прозорчетата мигат кат светулки
прозяват се, фенерчета гасят,
а вятърът минава и ги кани
очите да затворят, да заспят.
Усети ли я, тя дойде при тебе
на пръсти влезе, даже не почука,
целуна те и бързо си излезе,
затича се и пак се върна тука.
Коя ли е и аз ли да ти казвам
отдавна я познаваш и добре
със нежност пълна,слънчево усмихната
при тебе мойта обич пак дойде.
Погали те,целувка подари ти
и пожела ти мило: "Лека нощ!"
и върна се при мен да я прегърна,
да помечтаем заедно на глас.
Звездите и намигат мълчаливо
луната я обсипва със зари,
а вятъра и шушне на ушенце:
"Е хайде усмихни се и поспи!"
А лятна нощ люлее я във люлка
щурците в унес песен и редят,
а тя ръце отваря за да те прегърне
и да ти каже колко те обичам аз.
Моята обич
поезия
Създадена на 25.06.2014 г.
Все още няма коментари