Намерих те

Никога не е късно за любов
Normal_500x500june3

Намерих те,

като оазис,

след дълго бродене в пустинята.

И всяка моя клетка

поиска всяка твоя капка обич

                                      да изпие.

Трескаво, не мислеща,

 А само искаща и

                                     искаща.

Да пие и опиянява

От безлюбие

Изтръпналото ти сърце.

Да пали, но и потушава

емоциите лумнали,

когато те докосвам със ръце

и когато дъхът ми

е замрял в очакване на твоя,

там някъде

в липсващото по между ни

                 разстояние.

Където се стопяват болка,

страх и отчаяние,

и споменът, че съм била в пустиня.

И всичко е така  миражно,

                                  нереално,

че не зная сън ли си

или те има.
 


Създадена на 20.06.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари