club50plus.bg

Влакът, претъпкан с летовници се задъхваше в лятната нощ. Купетата, пълни със спящи хора, които сънуваха морето, пясъчните дюни и жарките лъчи на слънцето, се поклащаха и скърцаха. Продължително изсвирване и влакът спря.Жената трепна. Отвори сънените си очи, погледна към спящото до нея момиче и хвърли поглед през прозореца. Не, не бяха пристигнали. Имаше още път до морския град. Вече не й се спеше и тя внимателно излезе от купето в коридора.Нощният хлад, който влизаше през прозореца погали страните й.Жената леко потрепери и разтърси глава. Косите й се изляха като водопад по гърба.След това бръкна в джоба на лятната рокля и извади цигари и запалка. Запали. Всмукна силно и с дълга въздишка изпусна дима. Забеляза, че от небето необичайно голяма и кръгла я гледаше луната. Впери поглед в нея. Силнооранжевият й цвят неистово крещеше и виеше. Стори й се огромна и набъбнала, сякаш всеки момент щеше да се пръсне.

  „Странна луна – мислеше си жената. – Мечта за поети и влюбени.”

  Влакът бавно потегли. Жената не сваляше очи от луната. Яркооранжевият цвят вероятно я беше хипнотизирал. Мислите й се завъртяха като на кинолента. Видя се осемнадесетгодишна, когато за първи път пътуваше за морето със също такъв влак, в също такава топла нощ. Спомни си очите на хората в купето, които не криеха възхищението си от нейната красота. Опариха я очите на онзи мъж, който за първи път истински я пожела като жена...После незабравима нощ в крайбрежен мотел, вкус на френско шампанско, нежна музика и страстна любов, която караше вълните да подскачат по-силно и да се стремят да надникнат през малкия прозорец, където момичето свенливо и любопитно ставаше жена.

  Този спомен зарумени страните й. Нахалният поглед на тази огромна луна й напомняше погледите на мъжете, когато се появяваше на плажа. Привличаше ги като магнит с бронзовото си стройно тяло, фините извивки, одухотвореното лице и големите очи в аквамаринен цвят.Всеки един от тях бе готов да даде всичко само и само да зарови глава в дългите й коси и колкото се можеше повече да я държи в прегръдките си.

   Тогава срещна спасителя. Танцуваха. Влюби се в него. По цял ден двамата лежаха под палещите лъчи на слънцето, излизаха с лодка в открито море, а вечер се къпеха голи в лунната вода и се любеха на пясъка.Телата им се радваха и жадно се търсиха, а целувките им с вкус на сол тя не би заменила дори за най-реномираното шампанско. Жената неволно облиза устните си и преглътна. Неговото „Обичам те” сякаш се носеше по вълните и беше най-прекрасната музика стигнала някога до ушите й.Жената притвори очи.

  Той я накара да се яви на конкурс за красавици и тя  спечели.Стана Царицата на плажа. Светът се въртеше в краката й. Това беше най-красивият миг от нейния живот. Ослепителна и триумфираща заживя със славата и беше щастлива.

  Цигарата беше загаснала между пръстите й и жената я хвърли. Лекият бриз развяваше дългите й коси. На устните й се появи лека усмивка.Продължи да наблюдава кръглото лице на луната.Спомни си завръщането в родния град, когато не след дълго разбра, че е бременна. Как отчаяно търсеше своя спасител, но никъде не го откри...От тогава до сега всяка година идваше на това място. То я привличаше неудържимо. Само край морето се чувстваше силна, жизнена и влюбена.Ах, тази луна!

  Жената с мъка отмести погледа си от нея и влезе в купето. Погледна момичето, което продължаваше да спи. Седна до него и положи удобно върху рамото си русата му глава. Дъщерята леко отвори очите си в цвят аквамарин, в които луната пращаше златни отблясъци, сгуши се в нея и се предаде отново в обятията на съня. Едва тогава жената забеляза възбуденият поглед на тъмнокосия мъж, който седеше на седалката отсреща и с открито възхищение ги наблюдаваше.

  „Новата Царица на плажа” – помисли си жената с едва забележима усмивка.

  Притвори очи, за да не смущава непознатия.

  Навън окръглавялата луна се задъхваше и ставаше все по-оранжева и все по-голяма, сякаш се готвеше да взриви Земята на хиляди парчета любов.

Мариана Праматарова