club50plus.bg

    

Пред прага вечно тук седи старица

И  пътят дреме в нейните крака.

От вятър уморена , черна птица

Без  ято и без полет пред смъртта.

Минавам мълчешком със мисли прашни

И  болно ми е даже да я поздравя.

До нея в кошницата зее страшно

недоизплетен от години сив ръкав.

В  ръцете скръстени момченце плаче.

Тя нежно гали русата глава.

Подсвирва кос , на спомена палачът-

в ръцете мърка само котаракът стар.

Писмо не идва. Облачето бяло

засрамено отлита пак без вест.

И само пясък споменът навява

във бездната на нейния протест.

 Пътят пада с грохот право в ада

под тежестта на майчина сълза.

Нахлузвам болката и върху свойта шия

и  тичам у дома да се спася!