club50plus.bg

Мое синьо, белолико небе,
дето ме къпеш с ласки дъжделиви
над земята ми, хляба, и виното,
разлюляваш житата по чернозема
и некълнало семето, вече кълни,
и чудото сякаш в душата пониква...

Моя земя... с каиша потеглила
връз угари черни, полети с` сълзи.
Молебен неделен за тебе ще сторя,
от шепици капка по капка ще пръсна,
и Богу докрай за теб ще се моля...
но наяве и в съня ми, моя кърмилнице,
Ти... И след мен....Остани!