Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Помниш ли
онази светлоока Дързост?
Нахакано към теб вървеше,
в шепа стиснала потребност
от безусловност
и от истинност.
Помниш ли,
походката на горда амазонка,
как впримчваше минутите в агония?
Прострелваше с най-тъмното в очите си
и пиеше до дъно,
непотребни предисловия.
Навярно помниш,
как егото съблече. Като риза.
Ненужно,хвърли го на пода.
Прекрачила в мечтата ти до сбъдване,
безсрамна бе.
И беше гола.
Навярно помниш…
Протестираше със вик часовникът,
стрелките си от ярост даже счупи.
След всичките мълчания в душата ти,
с дихание на пролет,
просто я отключи.
Radostina Pramatarova написа:
Преди повече от 10 години
Съкровено, искрено и истинско! Разкошна си, светлоока Дързост!
ГОСТ написа:
Преди повече от 10 години
НЕВЕРОЯТЕН СТИХ...........
Живка Добрева написа:
Преди повече от 10 години
Благодаря за добрите ви думи, Ради и на теб, незнайни госте!
Zefira Dobreva написа:
Преди повече от 10 години
Силно ,дръзко и истинско!
Живка Добрева написа:
Преди повече от 10 години
Zeira, благодаря Ви! Дързостта да бъдеш себе си вероятно е сила. Аз я наричам Любов.
Златка Топузова написа:
Преди повече от 10 години
Живче, прекрасно е написаното ,както винаги! Поздравления! Успех ти пожелавам !
Живка Добрева написа:
Преди повече от 10 години
Благодаря, Злати! Постоянството на читатели като теб е, най-голямата ми награда!
С обич и признателност:Живи