Признание в любов

За Бургас, морето и още нещо
Normal_500x500june3

Признание в любов

Обичам те, Бургас!

И всеки път, когато в теб се връщам

като във стара и обична къща,

на топла топка свиват се в стомаха

зелени спомени за първа стряха,

за мъжка ласка- сладко от смокиня,

за женско лято- глезени в коприва,

за златен пясък- нощите с приятели,

за ситни дни – черупките в ръката ми,

за песните на „ Старата фрегата”,

за чайките, загубени в мъглата,

купоните във морската  градина

и младостта, във теб преминала…

При теб изпълнена с любов се връщам.

Приятели, сезони и тъга прегръщам.

Обичай ме, Бургас! Каквато и да съм!

Да съм със теб! Да бъде моят сън!

Тъй както знаеш само ти да ме обичаш!

И аз към тебе цял живот ще тичам!

От теб до мен е само педя разстояние

но то навярно пали толкова желания.

Защото моят дъх в лозята нощем скита

в  най- слънчевата долина между баири скрита.

Защото моят път е Каменна река,

а  там под всеки камък спи звезда.

Защото мойта кръв извира сред гората

и  там сърцето ми със песни е богато.

Прости, Бургас любим!

За твоето море аз няма да запея.

За него пеят тези, дето в тях живее.

Но никой повече от мен не го обича.

Аз  тихичко пред него коленича.

Ще го целувам в тиха и безлунна вечер,

жена от долината , блудница обречена.

И с капки грях по устните, щастлива ,

ще си отивам влюбена и жива!

 


Създадена на 06.08.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари