Признание в любов
Обичам те, Бургас!
И всеки път, когато в теб се връщам
като във стара и обична къща,
на топла топка свиват се в стомаха
зелени спомени за първа стряха,
за мъжка ласка- сладко от смокиня,
за женско лято- глезени в коприва,
за златен пясък- нощите с приятели,
за ситни дни – черупките в ръката ми,
за песните на „ Старата фрегата”,
за чайките, загубени в мъглата,
купоните във морската градина
и младостта, във теб преминала…
При теб изпълнена с любов се връщам.
Приятели, сезони и тъга прегръщам.
Обичай ме, Бургас! Каквато и да съм!
Да съм със теб! Да бъде моят сън!
Тъй както знаеш само ти да ме обичаш!
И аз към тебе цял живот ще тичам!
От теб до мен е само педя разстояние
но то навярно пали толкова желания.
Защото моят дъх в лозята нощем скита
в най- слънчевата долина между баири скрита.
Защото моят път е Каменна река,
а там под всеки камък спи звезда.
Защото мойта кръв извира сред гората
и там сърцето ми със песни е богато.
Прости, Бургас любим!
За твоето море аз няма да запея.
За него пеят тези, дето в тях живее.
Но никой повече от мен не го обича.
Аз тихичко пред него коленича.
Ще го целувам в тиха и безлунна вечер,
жена от долината , блудница обречена.
И с капки грях по устните, щастлива ,
ще си отивам влюбена и жива!
Все още няма коментари