club50plus.bg

Виртуалността намери своята реалност

 

Срещнаха се след дълго общуване в чата. Всичко знаеха един за друг. Тайни нямаха. Мястото на срещата – неутрално, на морския бряг, на слънчевата пътека, рано сутринта, когато слънцето се появява на хоризонта и пуска лъчи по морската шир. Трябваше да се познаят.

Първи на брега пристигна Иван. Обичаше да гледа как слънцето като че ли изплува от водата, как бавно се отделя, отразявайки се в нея – момент, който невинаги се получава. И сега бързаше да не закъснее пък и за срещата си мислеше.

С появата на слънчевата пътека се появи и тя – Ивана. Иван протегна ръка към слънцето и като че ли хвана слънчевия диск, обърна се с усмивка към застаналото до него момиче:

- Заповядай, слънцето днес е за теб!

- Много си щедър – каза Ивана, а си мислеше „ какъв си романтик”, затова и поддържаше тази виртуална връзка с него и днес с нетърпение очакваше срещата.

А той се беше приготвил – фотоапаратът му блестеше на статив, трябваше само да го сложи на самоснимачка. И това беше направил, усещайки стъпките й. Ех, този Иван, за всичко беше помислил. „Пусна” слънцето в нейната ръка и я прегърна. Многобройните целувчици, които си изпращаха по скайпа, замени с една истинска. Една запечатана за спомен – фотоапаратът си знае работата. Последва фотосесия – събитието е реалност. Кой може да устои на красотата пред очите му!

Морето кротко си лежеше и само пристигащите до брега малки вълнички носеха слънчеви огънчета. Беше прекрасен изгрев! Време за една романтична първа среща. Разбира се, че се познаха, все пак по скайпа се виждаха.

Водата беше топла и предлагаше разходка по слънчевата пътека. Съблазан и за двамата. Какво пък, бяха се приготвили за плаж през деня. Единомислието им зрееше отдавна. Застанали пред пътеката във водата, прецениха, че пътеката е широка колкото за двама. Иван и Ивана се затичаха и се гмурнаха в позлатената от слънцето вода. В далечината се появи платноходка. Ивана протегна ръка и „хвана” лодката като детска играчка.

• Заповядай една играчка – шеговито му каза.

- Жалко, че ние не сме там на лодката, би било чудесно. Но някой ден и това ще стане. Само, който търси романтиката, само той я намира, нали? Виртуалното познанство се превърна в реално. Виртуалността търсеше своята реалност и я намери. Но как ще се появят чувствата?

- „Ощипах слънцето”, хей така с двата си пръста, ощипи и мен, за да усетя, че това е реалност, че сме двама тук в морето, а не пред камерите в скайпа.

         Чувствата им преливаха, изказани, недоизказани. Магията на любовта ги бе обхванала и те я държаха здраво. Харесваше им да бъдат в неин плен. Слънцето лека полека се издигна и край тях останаха само сребристите гребенчета на вълничките. Денят започваше, техният ден!

 

Освободете въображението си и помогнете на двамата млади да прекарат чудесно този ден, като им дадете идеи, записани в коментарите. Бъдете като тях млади и романтични.