club50plus.bg

Какви ли не глупости се пишат по списанията днес, възмути се Тодор, когато Гери му прочете на глас статийката. В нея се говореше, че учените установили окончателно и безпогрешно – най-сигурната рецепта за дълголетие е сексът преди закуска.

 

Той помърмори недоволно, докато се обуваше и скоро се чу сърдитото ръмжене на форда му.

А Гери звънко се разсмя. Така се смеят жените, пред чиито очи се мержелее нещо хубаво, то няма още име, невидимо е, но непременно ще дойде. И идва, но само при онези от тях, които вярват, че това ще стане.

– Ще тичам всяка сутрин – обяви Гери вечерта в спалнята.

– Върви, ако щеш, на ръце! – избъбри той съсипан от лудницата в голямата фирма, която ръководеше и се обърна към стената, захърка.

На другата сутрин точно в пет сутринта Гери отвори очи. Облече се с предварително подготвения екип, обу чисто новите си маратонки и изтърча навън. Улицата зейна пуста пред нея. Затича към парка.

– Ей, боец, къде? – дочу неочаквано мъжки глас след себе си и се обърна. Беше продавачът от будката за вестници.

– Идвай с мен! – подвикна му предизвикателно тя, без да спира.

– Друг път… –измърмори продавачът, загледан в нея.

Гери спринтира по алеята и скоро се задъха, забави темпото, така тичането й заприлича на подтичване след трамвая. Когато се връщаше, плувнала в пот, отново предизвикателно заприпка, но спря пред будката за вестници. Взе един и тогава се сети, че няма пари. Понечи да го върне.

– Вземи го. Друг път ще платиш – спря я продавачът.

Тя се опря на плота и огледа мъжа пред себе си –  към четирийсетте, с грубо, обрулено от ветровете лице.

– Що пък да не се запознаем, а? – предложи усмихнат той. – Аз съм Косьо Иванов, капитан от запаса. Изритаха ме от армията. Все мислехме как да победим НАТО, пък то, вместо да воюва с нас, просто ни зачеркна от списъка на личния състав. Превзеха военното министерство, вместо страната…Ясна ли ти е тактиката, боец?

Тя кимна разбиращо – армията от безработни си имаше своите батальони от военни, които НАТО натика в чувал без нито един изстрел.

Всяка сутрин тя минаваше край Косьо и дръзко му подвикваше:

– Идвай с мен, капитане!

Той поклащаше глава – поздрав ли  или несъгласие, тя така и не разбра.

Но една сутрин той затича след нея, настигна я и тя  учудена видя, че е навлякъл екип и маратонки.

– Бегом, боец! – изкомандва строго капитанът от запаса.

Наложи темпо на каквото не можеше да се издържи – но тя стискаше зъби, тичаше, докато рухна безсилна на тревата, до дървената детска къщичка в парка. Той плонжира до нея и ръцете му я сграбчиха, тя се опита да се отбранява, претърколиха се – задъхани, изненадани, развеселени… Играта неусетно премина в кратка сексуална схватка, която протече не по армейските стандарти. Победител нямаше, защото и двамата бяха доволни и щастливи от неочакваното приключение. Дървената къщичка се оказа идеално прикритие.

– Така трябва да се воюва, капитане! – погали го по лицето Гери.

– Слушам! – козирува легнал той.

Вече бягаха всяка сутрин заедно и стигаха все до дървената къщичка в парка, където тя театрално рухваше, а той се мяташе до нея – да я спасява с целувки и ласки, както изисква устава на влюбените. Неусетно се оказваха в къщичката и следваше кратка схватка, а победител – по военните стандарти–все нямаше. И двете армии се оттегляха от полесражението със самочувствието на победители. Косьо заставаше на своя пост до будката и ловко подаваше вестници на забързаните минувачи.

Гери се завръщаше вкъщи задъхана, щастлива и се пъхаше под хладните струи на душа. Приготвяше закуската и едва тогава Тодор с пъшкане се стоварваше на стола в мъничката кухничка. На масата винаги го чакаше акуратно сгънат вестникът.

– Хубаво е, че тичаш сутрин – ухили се веднъж  той.

– Защо, скъпи?

– Купуваш ми вестник – разгръщаше го нетърпеливо Тодор.

– А сексът преди закуска? – смигна му палаво тя.

– Стига глупости, какво ли не пишат проклетите списания… – отговори  й с пълна уста той, докато очите му жадно пробягваха по страниците на вестника.

– Ей тъй ще си умра, с отворени очи – тъжно поклати глава тя, с опрени на масата пръсти – без да си изпълня мечтата да правя секс преди закуска…

Но вглъбен във вестника и храната, той не  чуваше нито гласа й, нито тайните, възторжени сигнали, които излитат като звън на камбанки от тялото на щастливата жена.