club50plus.bg

    Слънцето изгря , но   ето  облаците  по  небето  скриха  светлия  му  лик  и  между   облачетата  наднича  по  някой  слънчев  лъч .  И  рисува  по  облачетата  чудни  шарки  от  светлина  и  се  появява  чудна  вълшебна  стълбица  нагоре  в  небето...

          И  ето  в  мен  детето  се  събужда  и  пристъпва  боязливо  на  първото стъпало  и  намира  цветенце  красиво  и  се  навежда  да  му  радостно  прошепне : - Ех , че  си  красиво  ти  с  дивна  красота  и  омайна  миризма... На  второто  стъпало  вижда  ябълково дърво , отрупано  с  плод   откъсва   си  една   сладко  си  похапва  и  на  дървото  благодари...А  на  третото  стъпало  котенце  е  спряло  и  започва  да  се  в  краката  му  гали  и  сладичко  да  мърка : - мъррр...мъррр...мъррр... А  на  четвъртото  стъпало  кученце  сладко  с  обожание  гледа  детето , което  спира  за  почивка  на  петото  стъпало ... книжка  да  си  почете :  за  живота , за вярата , надеждата  и  любовта , за  мира  и  свободата , не  само  на  тялото  а  и  на  душата... и  тогава  идва  шестото  стъпало , а  там  едно  красиво  облаче  е  спряло , като  пухено  легло  е  и  за   сън  детето  то  приканва  да  полегне  и  да  се  на  съня  наслади , защото  още  път  го  чака  по  стълбицата  до  небето... След  сладкия  сън  идва  седмото  стъпало , а  там  едно  езеро  Слънцето  е  огряло , а  водните  пръски  от  водопада  там  искрят  с  цветовете  на  дъгата... И  детето  изтичва  с  боси  крачета , под  водопада  застава  и  с  разперени  ръце , затваря  очи  и  щастливо  плесва  с  ръце - ах  колко  е  щастливо  моето  сърце  от  водната благодат : - Водичке , водичке  мила , сладка  и  живителна ... толкова  те  обичам , ти  си  толкова  жива , галеща  и  пленителна  , но  вече  тръгвам  на  път , защото  осмото  стъпало  ме  зове , къде  ли  ще  ме  отведе ?... И  ето  ме  на  една  поляна  в  Балкана - отвсякъде  планини , а  поляната  искри , като  Чипровски  килим  красиво  е  изтъкана , с  цветове  и  аромати  е  заслана... Като  булка  в  носия  красива  е  засмяна , а  аз  радостна  лягам  сред  билките  и  цветята... И  замайва  ми   се   главата  от  тази  чудна  красота , но  вече  деветото  стъпало  ме  чака  и   скачам  на  крака  и  тръгвам  аз  и  какво  да  видя... На  едно  голямо  дърво  люлка  се  е  залюляла , пълно  е  с  деца , едно  момиченце  засмяно  се  люлее , всички  деца  са  весели  и  щастливи  и  смехът  им  весело  звънти  като  камбанка :  звъннн...звъъън...звъннн.... - Хей , хора  събудете  се  от  сън  дълбок  и  се  вгледайте  в  детето  вътре  във  вас... Дайте  му  цялата  си  обич  вий  и  го  поглезете  с  някое  обичано  лакомство , любимо  хоби  или  мечтано  подаръче... Полюлейте  се  на  люлката  с  децата  и  се  качете  на  крилете  на  мечтите  и  с  тях полетете  до  незнайни  висини , изтъкани  от  здраве , любов  и  щастие!!! А  там  вече  ме  очаква  и  десетото  стъпало... Пристъпвам ,а  слънцето  с  енергия , сила  и  мощ  ме  е  огряло  и  стопля  моето  тяло  и  моето  сърце , а  душата  ми  е  цяла  като  слънце  засияла  и  е  тъй  радостна , щастлива... Като  птица  би  полетяла  в  небето , като  делфинче ,  плуващо  в  морето , като  колибри  пиещо нектар  от  цветето , като  пчела  от  цвят  на  цвят  събираща  ароматния  прашец , като  Феникс  възродена  от  пепелта  лети  моята  душа , обичаща  цялата  Вселена... И  ето  ме  вече  на  брега  на  морето , там  е  единайсетото стъпало , сякаш  времето  е  спряло  в  детството  ми... Вълните  огромни , а  пясъкът  мек  и  топъл  и  аз  събирам  си  мидички  и  красиви  камъчета  и  замъци  сътворявам  с  много  любов...Пиша  си  името  и  рисувам  по  пясъка  едно  усмихнато  слънце , къща , деца , цветя   и  една  красива  дъга , която  ме  вика : - Хайде , ела  и  се  на   мен  ти  покачи  и  до  дванадесетото  стъпало  стигни , а  там  те  очакват  безброй  звезди  и  омайна  луна , загадъчна  и  мистериозна , тайнствена  и  вълшебна... И  аз  изморена  от  дългия  път  лягам  на  луната  в  един  тих  кът ,  събирам  си  няколко  малки  звездички  и  с  тях  се  завивам  и  си  сладко  заспивам... И  сънувам , сънувам  тебе  живот , ти  си  загадъчен  като  Кивот  и  си  толкова  труден , но  и  обичан  от  мен , от  теб , от нас ... всички хора  на  земята...

        Сънувам , бленувам , мечтая  и  зная , че  доброто  ще  изплува  и  ще  победи  накрая  и  ще  настъпи  радост , голяма  Радост  на  Земята !!! Обичайте  се  като  братя  и  бъдете  благословени  с  Божията  любов!!! Обичам Ви!!!

       Автор :  Емилия   Миланова   Петрова