club50plus.bg

        Колелата леко потракваха. Йоско беше хванал здраво  дизгините .Дъждовните капки мокреха лицето му и размиваха сълзите.Бяха тръгнали призори.Слънцето скрито от дъждовната пелене клонеше към залез.

  В каручката покрита с брезентов гюрук , обвита в домашни черги лежеше жена му - Айше.

Тя охкаше и леко приплакваше при всяка неравност на пътя. В дъното на този така да се каже омнибус прегърнати спяха техните добри приятели - Кавръка и жена му. Бяха тръгнали да търсят изцеление.Айше от години беше чамава, болна , слаба и немощна. По тази причина нямаха деце.Ходиха при доктори от града, билки всякакви вземаха. И няма и няма лек - невярна болест казваха всички и вдигаха рамене. Тогава той реши.Беше чувал от хората , че в едно село на сръбската граница - Шишенци се казвало имало лечител - познавал и лекувал и ...чамави и всички и други болежки.

 Те казвал , от Бога са дадени и ...дяволът е този ,който ги владее. Но с молитва и баене всички отиват по своя път.И тръгнаха. Кавръкови с големи кандърми - за дружки по пътя.

    Дъждът барабанеше по брезента монотонно и не спираше. Кончето уморено и припенило около юздите плачеше за почивка. Йоско оглеждаше наоколо и търсеше с поглед навес или барака  - за спирка и нощна почивка.И ето от едната страна на пътя в сумрака изникнаха стари постройки , на изоставени в миналото обори.Реши и дръпна дизгините.

   - Тупурр ..!   Кончето спря като че ли разбра ,за намеренията на стопанина.Разпрегна и смушка съседите за слизане. Те се оправяха и се заоглеждаха сънени.Бяха изпаднали в дълбока сладостна дрямка.Йоско извади наръч сено от каруцата и го тикна под муцуната на кончето . То запреживя като ,че ли невиждало.Намериха сухо мяста под останалите здрави навеси и след като събраха дърва и слама стъкнаха огън - да се изсушат.Тогава Кавръка усетил с ноздрите си голямата вода - реката беше на хвърлей от тук , извади такъмите от торбата и каза:

    - То хубаво ,огън , ама какво ще сложим в устата - освен хлебец? Ще ида до водата , за малко риба. Разбирам и пустата , ще донеса да опечем. И се изгуби в тъмнината. Арфина , неговата кротка женица се завъртя около огънят , извади от торбата тиган и свинска мас и няколко яйца скътани за из път. Зацвърчя бързата манджа.Болната двамата внимателно пренесоха на сухо и проветриво място под навеса. Тя беше примряла от пътя и само охкаше и виеше при всяко повиване при носенето.В тъмнината изпищя сова - като , че ли да подсили безнадежността на нейната мъка.

    Йоско се отпусна на балата слама до огъня , подпря глава на стената и огрян от пламъка , примрежи очи . Ръката му докопа извадената от дисагите плоска ракия и отпи шумно голяма глътка.Стана му хубаво на душата , огънят играеше в причудливи сенки на стената на навесът.Жената млада и зачервена от огъня приготвяше яденето. При това се въртеше наоколо и създаваше непознат за него , от много време уют и спокойствие.

    Така в унес и сладка дрямка, отпусна глава - опрян в студения зид.Невестата се приближи тихичко към него и подпъхна старо елече под гърбът му , да не настине. Той все още сънен , видя с изненада зачервеното от огъня красиво лице на Кавръчката и я прихвана през кръста.Тя отмаляла , примирена приседна до него. Главите им се допряха, после лицата и телата се сляха в сладка прегръдка.

   Болната изхока , но те не чуха , бяха се вплели в любовна игра...

По някое време Кавръка измокрен и премръзнал от студ се върна без улов. Водата била мътна , пролетна , каза той. Рибата била в подмолите ...и потърси нещо за ядене. Арфина , припряно стана и донесе тиганът с ненабутаните яйца.Той лакомо ги омете , обра с хляба остатъка и изломоти:

  - Ама вие хора нищо не сте кусали!?

 Да те не бяха кусали нищо , но станаха за толкова кратко време любовници.

Тогава Йоско скочи към навеса , където бяха положили болната му жена. Когато приближи , видя студения поглед , широко отворените мъртви очи и изхока. Тя неговата болна жена , която водеха за изцеление се беше простила с живота ... докато той ...!

Сълзите припряха в очите му. Плачеше за своята грешна душа , която от години не беше виждала жена ... и за прошка!

    Борис Рахнев.