Състояние

стихотворение
Normal_500x500june3

   Любов необяснима!

                  Любов вездесъща!

Преливаща от багри

възрожденска къща!

                            Извивам се – лозница

                чардака украсила,

омаяна от неговата

топлина и сила.

                          Разтварям се – простора

                разкриващ се пред него

и сякаш небосвода

отваря се пред мене.

                          Картината прекрасна

                осмисля ми живота.

Надежда в нея скривам

за бъдеще прекрасно,

щастливо и честито.

                          Мираж или пък сън,

                 или пък двете вкупом.

Благодаря,

за всичко,което

аз изпитах!

                                                                    

 

 


Създадена на 07.08.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари