club50plus.bg

Toпли цветни петна. Това виждам,когато затворя очи и ги задържа затворени. А понякога точно от това имам нужда. От танца на едни точици,които безсмислено се подреждат. Или пък не е безсмислено и се редят в строги редици. Не,хаос е и в хаоса се раждат красивите неща. Като аз и ти. Толкова беше объркано тогава,че ако бяхме точици щяхме да изтанцуваме цял спектакъл. Аз вървях ... или пък не вървях,а просто падах. Това зависи от пронстранството и цялостта му , а аз не се разбирам с физиката. Знам , че бях там. Даже усещам вятъра , който година след година е един и същ..Ние се променяме. Същия този вятър го гонеше и ти , а в гонитбата си толкова се беше оплел,че сам себе си губеше. Но намери мен. Ти напред,аз не толкова , но ме намери някъде из танца на цветовете , замислена и статична. И ми подаде ръка ,за да танцуваме заедно. Станахме и ние точици , първо в разнообразието на пролетта. Тогава беше валс , защото бавно и неусетно и аз затанцувах с теб. А валсът , онзи валс , който танцуват най добрите..Той е бавен и неусетен, почти изящен.
А после лятото донесе тангото. Любов , омраза , страст и после пак в ритъм , който ми беше трудно да следвам и малко се разминавахме. Но нищо,тактовете се меняха с нас и откривахме стъпките си отново. А сега не сме ли като петънца..Онези,шаврантивите,които се появяват в очите ми след безсънна нощ. А колко безсънни нощи имахме с теб?.. Либертанго и цигулката трепери . Сигурно защото й е студено. Застудя наистина. Но така става в края на всяко лято. А,а то свърши ли вече? Откога е така кратко, и кой отмъкна месец от нотния лист..Значи и тангото ни трябва да свърши.
И ето - есента. И тя има своя чар , но е някак тъжна. Винаги есента ме е натъжавала. Да,и петънцата ми са тъжни,защото днес като затворих очи не ги видях. Крият се , защото падащите листа ги плашат , но знам , че са там. Какво? И ти знаеш. Разбира се ,че знаеш. Нов танц? Да,но за есента трябва нещо стилно. И по-меланхолично,ново като цяло. Нещо като балет,напрегнат,но остроумен. А,и петънцата ми се появиха отново. Дали е защото не си доспивам? Не..позиция първа,па ду троа, реверанс и някъде измежду тях съм и аз и се чувствам мъничка. Синхрона ни някак куца..А бяхме така добри. Нотите са нечестни любовници , изневеряват ти и те оставят сам. И тактовете се нижат , а ние все се гоним. Един след друг или обратно,но нещо липсва. Затварям пак очи и в хармоничен хаос с танцуващият цвят, танцувам и аз. Ух,замалко да падна,но ти все пак ме хвана. Догонихме се най-накрая,а балетът ни влезе в трето действие. Там,където е драматизма. А ти така спокойно ми говориш. Дори вече се караме спокойно и това ме плаши. Няма по-страшно нещо от тишината в есенен ден. Добре , че вали. Капките дъжд пронизват като мълнии онези тихи дни , в които волята ти сякаш спи , а ти си буден и не знаеш накъде да вървиш..сам. А,а ти къде остана? Където и да си побързай,защото есента си заминава. И част от мен си заминава с нея,но ми е твърде студено. Не го усещам така,както усещах ритъма в миналото. Минало? А защо не бъдеще,все някога ще дойде лятото отново.
Опа,пропуснах един сезон. Но зимата мен не би могла да ме пропусне,твърде много ми е дала за да ме остави просто ей така. Не би било честно. Нов сезон,нов танц. Но аз съм вече изморена. Ти също,поне така си мисля , защото ме гледаш по онзи начин..изморения. Нека затворим очи,този път заедно. Виждаш ли това,което виждам аз? Мисля,че не,а далеч от нас свири музика. Обаче е твърде далеч,не я чувам и краката ми отказват да се движат. А и не искам да танцувам соло,а теб все те няма. Откога така,преди все беше тук,даже паузите в композицията ни се чудеха,защото и през тях не се спирахме.  А сега вместо тишина отеква празнина. Сега нотите ни гледат изпод камшичетата си и ни се мусят. Изневерихме им със статичността си. Изневерихме и на себе си. Музиката винаги ще свири,но танца има своя край и ти ми го подсказваш вече толкова явно. Защо дойде зимата? А уж моят декември ми носи уют. Тази коледа ще съм сама. Ти си тук,но не танцуваш с мен. Защо ли? Затварям очи. Toпли цветни петна. Това виждам,когато затворя очи и ги задържа затворени. Стоп! Не бях ли вече тук? Пролет е,а аз сякаш имам дежа вю.. Само че нещо липсва..