club50plus.bg

  Обичаше спокойствието на ранните сутрешни часове.Хладния летен въздух я обгръщаше, усещаше как бавно прониква и те кара да потреперваш.Наоколо – странно причудливи картини като от сънища и града изглеждаше призрачно различен.Скоро светлината щеше да го облее и улиците да се изпълнят със забързани хора...
   Всеки ден погледа и блуждаеше между тях.Търсеше го ...Времето изтичаше капка по капка.Търсеше го и в отминаващия, и в настъпващия ден.Търсеше го... В тишината на мълчанието му – точно като тази тишина,преди да нахлуе новия ден, преди зазоряване...Верояно тя изпълва съдържанието на думите: "Липсваш ми и искам да те видя!"
    А наистина ли и липсваше?Та той беше с нея – обсебваше мислите и,нахлуваше в сънищата и,присъствието му витаеше около нея.Но погледа и блуждаеше в множеството за да го открие...да го види...
   Дните потъваха в забързания ход на ежедневието.Преминаваше през тях, махаше стари,изживяли времето си неща,бореше се с призраците от миналото си,разрушаваше илюзорните представи за щастие,пречистваше душата си!Всеки е имал своя път,за да стигне до тук.Разбраше го пътувайки по своя собствен,изхвърляйки ненужното.Влака на спомените спираше на различни гари и всяка от тях бе място на което не можеше да слезе,защото е мисъл в която нощуваха уморените чувства...
  По зазоряване и в тишината на мълчанието му в нея бавно се развиделяваше...
  Търсеше го ...Да потанцуват заедно...в светлината на новия ден,с красотата на изгрева,с топлината на летните нощи,в есента на живота им...Търсеше го...

   Толкова дълго бе копняла да го усети!Погледа и блуждаеше между хората и по познатите места. Желанията и пулсираха с блясъка на звездите в безсънните нощи и мислите и пътуваха към него.Дълбоко в себе си вярваше,че това ще се случи.Въображението и рисуваше различни картини,които се размиваха в този несбъднат копнеж.
   И когато неочаквано видя познатия силует в тъмнината, всичко покрай нея се завъртя и тя дори не усети как се намери притисната към него и преплела ръце в прегръдка.Единственото, което чустваше беше топлината и силата с която го притискаше към себе си.Искаше да каже нещо, но думите бяха избягали  далеч и потънали някъде.Нямаше думи,само чувството на близост, в което се разтваряше и усещането, как всичко се завърта около нея.Докосна го с устни и потърси очите му.Искаше да почувства онзи мек поглед на разтопен шоколад, който я обливаше още при първите им срещи и  я караше да потреперва от желанието да го докосва и да бъде близо до него.Искаше да му каже толкова много неща,а думите ги нямаше.Бяха изчезнали.Оставаха само очите да говорят.Можа ли той да прочете в тях?Какво ли видя?Усети ли желанието,копнежа,надеждата,желанието...Какво искаха да му кажат очите и без думите.Всичко се въртеше...бушуваше...трепереше...танцуваше...
  Танцувай с мен!Танцът е мелодия,ритъм и движение!Танцувай с мен през всички сезони!И в горещите дни и в ледените!И  в тъмнината на нощта,и в светлината на деня!Танцувай под ритъма на сърцето.Тихо...без думи...чуваш ли го?Да се движим заедно...стъпка по стъпка...напред...Когато нямам повече сили, задръж ме до себе си,аз ще направя същото с теб.Завърти ме и нека пристъпим напред още... и още...Танцувай!Танцувай танца на живота с мен!И слушай мелодията.Най-красивата мелодия на която някога си танцувал.Знаеш ли как се нарича?В танца трябва взаимност.Този танц не може да го направиш красив сам.Той е за двама.Чара е в парньорството,в съвместимостта на стъпките,в движението.А мелодията?Тя е любов!Обич, споделена под ритъма на две сърца.Притискам те здраво към себе си.Не ме пускай!Танцувай най- красивия танц...Танцувай!Безкрайно дълго с мен...
Танцувай!